Водещите на Bulgaria ON AIR Доника Ризова, Константина Живова и Милена Фучеджиева разказаха спомените си от първия учебен ден пред в. "Стандарт". Медията подготви материал с историите на телевизионни лица от българския ефир за момента, в който за първи път са прекрачили прага на училището. Какво разказаха водещите на предаванията "Медиите ON AIR", "Днес" и "Провокативно" - вижте следващия материал.
Доника Ризова: Чувствах се „голяма“
Имах огромно желание да стана ученик. Всичките ми приятелчета бяха по-големи от мен с година-две и аз много страдах, че не съм с тях, докато те са в клас. Поради тази причина нашите ме записаха в предучилищна група година по-рано. Не стана без натиск. Седях по цял ден на тротоара пред нашата къща с ученическа чанта и лъжех всеки преминаващ съсед, че се връщам от училище. Въпреки голямото ми желание да съм първокласник, в първия учебен ден се чувствах много изнервена. Спомням си,че класната ми, г-жа Кадийска, напразно ме молеше и аз да кажа някое стихотворение. Спомням си тъмносинята си рокля на бели точки, огромните панделки, гладиолите почти по-големи от мен и чувството, че съм „голяма“.
Константина Живова: Всеки ден ходех с желание на училище
За мен първият учебен ден е момент от живота ми, който помня и до днес с много мили чувства. Спомням си колко се вълнувах. Имах подготвена огромна розова чанта, която нямах търпение да сложа на гърба си. Специално за деня майка ми беше ушила красива червена рокля, имах бели пантофки и чорапи с къдрички. От този ден до завършването на училището изобщо мога смело да кажа, че всеки ден тръгвах с голямо желание. Майка ми и днес казва: "Как дори за един ден през годините не каза, че не ти се ходи на училище". Всяка година, когато чуя химна или видя вдигането на знамената в училище, се просълзявам. Най-хубавите ми години бяха ученическите. Помня първата си учителка – госпожа Цецка Каменова. Беше жена със стил и подход към децата. Важно е кой ще хване ръката ти за първи път и затова съм й много благодарна.
Милена Фучеджиева: Помня трепета и покупките от „Детмаг“
Първият учебен ден е първата самостоятелна крачка на детето в реалния живот. И разбира се, че е незабравим! Трепетът и нетърпението да стана ученичка са завинаги запечатани в цялото ми същество. „Детмаг“! Покупката на престилката, избирането на бели къси чорапи, търсенето на идеалната якичка и ужасно досадното притеснение на баба ми дали съм облечена достатъчно дебело под престилката, за да не настина. Купуването на тетрадките и учебните принадлежности по списък. Подвързването. Старанието, с което това се случваше, лепенето на етикети, така, че да не са накриво. Ученическата чанта! Щях да имам моя си, голяма чанта, която щях да нося на гръб! Инструкциите на баба, мама и татко да слушам, да се държа възпитано, да не говоря в час. Попаднах в една паралелка заедно с хора, които и досега наричам приятели – Надежда Нейнски, Алеко Дянков, Боян Александров, Тодор Кърджиев. Четенето и писането не ме притесняваха, защото ги можех и двете, бях изчела всички приказки на братя Грим. Мечтаех да съм Пипи дългото чорапче и да съм на самотен остров, мечтаех за приключения и училището беше началото. Оттам започна всичко. Животът на едно малко същество, постепенно превръщащо се в гражданин. Защото доброто училище и добрите учители учат точно на това.