fallback

Милена Фучеджиева за странджанската надежда за път

По разбитото шосе към Граматиково са наредени села, в които хората умират, докато онези, които искат да живеят нормално, напускат, пише водещата в Ploshtadslaveikov.com

22.07.2016 | 15:30 Автор: Константина Маркова

Водещата на "Провокативно" Милена Фучеджиева е човек, който не мълчи, когато види проблем. В един от последните си авторски текстове в ploshtadslaveikov.com тя засяга темата за разбитото шосе към Граматиково - това е и една от последните каузи на водещата. Ето какви са нейните впечатления за пътищата из Странджа:

Всеки софиянец задължително трябва да направи едно пътуване из Странджа. Живеем в постоянна психологическа клоака, която неизбежно се оглежда в нас. И колкото повече човек присъства в нея, толкова повече иска да избяга и от себе си – ако е осъзнат.

Светът напоследък не дава поводи за радост, оптимизъм или надежда. Спасението дебне от каузи, намиращи се извън фокуса на центъра на София, както и извън обратното движение на световното махало, което май ще помете хора, общества и начини на мислене и живот. Пълно е с възможности за каузи в България. Една от тях е Странджа. Далечна, мека, топла и любвеобвилна, тя подпира егоистичните гърбове на софиянци, избрали южното Черноморие за свой дом или лятна дестинация. Обгръща ги с любов, която те нито виждат, нито ги интересува.

Културата е много повече от начетеност и ерудиция. В цивилизованите държави тя се изразява и в неприкосновеност на природата, както и в безвъзмездното участие в благотворителни каузи за по-слабите и ощетени от съдбата хора. За съжаление, хората на изкуството в България са дълбоко и неотклонно втренчени във великолепните си пъпове, и на тях не може да се разчита за нищо друго, освен за придвижването на личните им интереси. Затова някак отчаяно се хвърлих в избраната от мен кауза за ремонта на пътя между Царево и Малко Търново. Който не го е минавал, наистина не може да си представи за какво става дума. Аз го направих два пъти за два дни и това ме изтощи така, все едно съм яздила бик на родео. Тресене, дрънчене, натискане на спирачки, каране в отсрещната лента. Шофирането по този път е много опасно, защото в старанието си да избегнеш поредния кратер, неминуемо влизаш в обратното движение. А завоите са нагъсто и никога не можеш да предвидиш кога и с каква скорост ще изскочи отсреща кола.

По пътя са наредени селата. Села, в които хората умират, докато тези, които искат да живеят нормално, избират да напуснат. Събрахме се на площада на Граматиково, за да обсъдим как ще действаме. Дойдоха много хора. Усмихнати, добре облечени, интелигентно изглеждащи граматиковчани.

Целия текст вижте тук.

fallback
Още от PRESS
fallback