Водещият на коментарното студио Денят ON AIR Кузман Илиев направи задълбочен анализ на последствията от събитията в Труция в геополитически план пред вестник "Труд" в броя от 21 юли:
Само допреди месец Реджеп Таип Ердоган изглеждаше напълно изолиран - тотално скъсани отношения с Русия заради сваления бомбардировач над Сирия; напрежение със САЩ заради турските атаки над сирийските кюрди, които американското командване вече приема за основен съюзник срещу ИДИЛ; и нападки от ЕС по линия защита на правата на човека и свободата на словото.
Ненадейно, само за дни след проваления, може би изфабрикуван преврат, балансът на силите изглежда по съвсем друг начин. Кизметът нагости Железния човек от Анкара изненадващо. Проваленият преврат, който можеше да коства живота на турския президент, се обърна в негов коз.
Затварянето на устата
На практика Ергодан прочиства цялата си опозиция - хиляди неудобни магистрати, полицаи, военни - като поради “агресията” срещу демокрацията и държавността от страна на метежниците нито ЕС посмя да се изрепчи за правата на човека, нито в САЩ можаха лесно да подминат темата за исканата екстрадиция на основния политически враг на Ердоган - Фетхуллах Гюлен, намиращ се в Пенсилвания. Ако от Вашингтон не уважат исканията на Ердоган, а те най-вероятно няма да го сторят, още повече ще се очернят пред онази част от турското население, която подкрепя президента си, а това още повече ще засили влиянието и имиджа му.
Турция искаше да напомни нещо важно на партньорите си от НАТО и САЩ: а именно, че тя е фундаментално важна в контекста на офанзивата на НАТО по границите с Русия и батальоните, които организацията разполага в балтийските страни и Полша, отбранителните системи в Румъния, евентуалните танкови бригади и армия - пак там, а и в България. С една дума, Турция държеше да покаже, че е ключов играч в Черноморието и проливите, както и в Близкия изток. Ето защо затварянето на военната авиобаза в Инджирлик, макар и оправдано с наличието на бунтовници в нея и за кратко, е подсказка за НАТО - базата е ключова за американските удари по ИДИЛ.
В този контекст, разбира се, идва и затоплянето на отношенията с Русия, а публичното извинение от Ердоган към Путин за сваления руски изтребител не беше само с икономически подбуди.
Каквото и да си говорим, сближаването на двамата президенти дългосрочно е твърдо със знак плюс въпреки диктаторския им ореол - никога след падането на Берлинската стена светът не е бил е толкова близо до трета световна война, както при сваления от Турция руски самолет, а цената за България при подобен развой би била непосилна.
Междувременно Ердоган продължава да маха с пръст към ЕС, като заплахите не са и спирали: едни 2,5 милиона бежанци само чакат да нахлуят мощно в Европа. И засега като че ли политическият естаблишмънт в Европа е по-склонен да плаща на Турция и да си затваря очите за политическите размирици, вместо да се справя с милионите прииждащи бежанци и вътрешнополитическото напрежение, което те неизбежно биха предизвиквали.