В първите дни от новата 2022г., икономическият журналист и водещ на предаването Money.bg в ефира на Bulgaria ON AIR Георги Минев даде специално интервю за уебсайта „Ах, тези медии“, в което коментира нивото на медийна грамотност в България и особеностите на журналистическата професия, свободата на словото и тънкостите при отразяването на икономически новини. Представяме ви част от интервюто на Николай Облаков с Георги Минев:
Какви са предизвикателства, но и предимствата да се оперира в медийна група, а медията да не е фокусирана само в една платформа?
Най-ценното нещо е преизползването на съдържание – когато имаш повече от един вид медия, можеш да бъдеш много по-ефективен при създаването му. Традиционният начин на консумиране на новини остана само при определени възрастови групи – онези, които все още чакат новините в 20 часа. Всички останали разчитат на конвергентната среда – да получават различни видове съдържание на различни видове устройства. А в това ние сме силни, защото винаги сме били digital first.
Не мисля, че която и да е сериозна медия може да оцелее през следващите 5-10 години, ако разчита само на една среда, в която да достига до аудиторията си. Независимо дали става дума за най-голямата телевизия, за най-голямата онлайн медия или най-голямото радио. Потребителите на медийно съдържание го търсят по различен начин, на различни места, чрез различни форми. И ако една медия иска да бъде адекватна, то тя трябва максимално да покрива каналите, където са нейните читатели, зрители и слушатели. Това включва и използването на чужди платформи за разпространение на това съдържание (напр. YouTube, Spotify и т.н.). Напълно е възможно (но не и сигурно) след няколко години да има новини и в стрийминг платформи като Netflix, при това от повече от един източник. Хората потребяват съдържание през телефони, таблети, компютри, гейм конзоли, смарт телевизори, смарт устройства като Alexa или Google Nest, и не може да се затворим само в нашата си среда и нашата си платформа, а да очакваме да сме интересни на публиката.
Там идва и проблемът, че методите за реализиране на приходи при използването на платформи на трети страни, просто са силно ограничени и често твърде евтини, защото самите платформи се опитват да привличат рекламодатели с ниски цени за реклама. Така те едновременно са партньор, но и конкурент, защото се борят за същите бюджети на същите рекламодатели.
А по отношение на предизвикателствата – те идват от техническото подготвяне на журналистите – вече не е въпрос да можеш да пишеш добре, но и да знаеш как да достигнеш до аудиторията си. Работата на журналиста не приключва с бутона за публикуване на статията, даже напротив – дистрибуция, промотиране, обратна връзка, са все важни елементи от медийното ежедневие.
Каква според Вас е икономическата грамотност в България? Има ли достатъчно и качествени медии в тази специфична ниша?
Повишаваща се. Виждам все повече хора, които се интересуват от икономическите процеси – независимо дали става дума за глобалните или локалните. Също така виждам и много хора, които започнаха да обръщат внимание на личните си финанси и да придобиват различна от познатата досега финансова култура, а това е много важно за личното богатство на всекиго.
Нещо повече, много хора вече разбират, че икономическите знания и информация са ключа към съвременния успех. Навлязохме в Четвъртата индустриална революция, а тя не изисква просто висше образование и чужд език, с които да преминем през целия си професионален живот, без да надграждаме повече, а набор от различни умения за анализиране на променящата се среда и възползването от нея. Вземете за пример крипто валутите – те позволиха на много млади хора с малка инвестиция в правилния момент да съберат за кратко време по-големи спестявания, отколкото родителите им за години усърден труд по традиционния начин.
Казано по друг начин, едни хора имат необходимата информация, а оттам и знание, за да насочат усилията с правилната посока, а други нямат. И точно тук идва ролята на икономическата журналистика – една от задачите ѝ в исторически план винаги е била образователна. По време на социализма на масовите икономически медии се гледа не само като на инструмент за пропаганда, но и като на образователен инструмент – работническата класа да придобие по-големи знания за икономиката като цяло. Личното ми убеждение е, че днес, насред Четвъртата индустриална революция, икономическите медии имат още по-важна „просветителска“ функция.
Какво е най-важното в отразяването на икономически новини?
За мен икономическата подготовка е най-важната за работа в този клон на журналистиката. Няма спор, че при всеки вид журналистика бекграундът е важен, но при икономическата няма как да обясняваш на публиката процесите, без да ги познаваш и разбираш. Заради все по-голямата липса на подготвени икономически журналисти обаче се получава точно това – препредаване на чужди думи без критичен поглед. Това създава опасна среда, в която безкритично се предават безумни идеи, чиито последствия в крайна сметка се плащат от самата аудитория и обществото.
И за финал – поглед в бъдещето – каква ще е най-голямата икономическа новина през следващата година?
Не знам каква ще бъде, но ми се иска да не идва от говорители на правителство – което и да е на власт, а да дойде от бизнеса. Помните ли невероятния успех на българската компания „Телерик“, която беше продадена за колосална сума преди години? Е, тогава нито една телевизия не ѝ обърна внимание, защото не дойде от устата на даден министър. Важно е да оценяваме успехите на собствения си български бизнес и да го подкрепяме, дори на цената на „безплатно“ ефирно време.
Конкретно на въпроса ви – очаквам отново голяма сделка, която да покаже, че през последното десетилетие у нас тихо, но упорито редица предприемачи работят върху проектите си, за които обаче често разбираме, чак когато настане време за фанфари.