Не мисля, че съм променял нещо в живота си заради книга, но всичко, което чета, ми влияе. Това казва водещият на централната емисия на Новините ON AIR Константин Динчев в рубриката „Как четеш“ на Azcheta.com. Пред читателите на сайта Константин признава, че няколко пъти е препрочитал „Портретът на Дориан Грей“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Всичко, което чета, ми влияе. Но не мисля, че съм променял нещо в живота си заради книга. Като хлапе четях доста ужаси. „То“ ми е една от любимите. Може да се каже, че съм пораснал с книгите на Кинг. Вече като по-голям помня и „Дракула“ на Брам Стокър. В тази книга сякаш има скрити послания между редовете, които ти влияят на подсъзнателно ниво. Към края на 20-те си прочетох „Портретът на Дориан Грей“. Често се връщам към нея и препрочитам по нещо. Всеки ред е сентенция.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, не обичам да цапам книгите.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
През студените дни – чай. С резен лимон, малко мед и малко ром. В топлите – нещо разхлаждащо.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
На стария си телефон пазех цитати, които са ми харесали, в текстов файл. Но го счупих. Сега просто ги снимам. Не бих драскал по книга.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Използвам книгоразделители. А книгата, която чета в момента, има стилна връвчица към корицата, с която си отбелязвам. Това ми е любимо.
Цялото интервю на Константин Динчев четете ТУК.