Смелите - онези, които не се спъват в страховете си, а постигат мечтите си с усилие и увереност. Онези, които преминават през най-трудните обрати в живота, за да се възродят като феникс от пепелта. Онези, за чиито битки не подозираме, защото ги виждаме усмихнати, ведри и устремени към щастието. Именно те са в центъра на новата поредица на "Лицата на града" - "Смелите". Всеки месец медията ще разказва историята на един човек, който може да бъде пример и вдъхновение.
Първата история от поредицата е на красивата и лъчезарна Ради, която преминава през голямо предизвикателство - паник атаките.
"Първата ми паник атака беше преди може би 6 години. Бях в колата, пътувах за работа. Малко преди да стигна до офиса, усетих силно сърцебиене, ръцете ми се сковаха и бях сигурна, че в този момент ще загубя контрол и ще катастрофирам. Спомням си, че се обадих на много близка моя приятелка, на която не спрях да повтарям, че умирам", разказва Радина.
Безсилие - това е думата, с която тя описва чувството, когато получиш паник атака.
"Чувстваш се ужасно безсилен, уязвим и сам. Трудно е да се обясни, но при мен паниките започнаха в момент, в който се чувствах спокойна. Физическото усещане беше, като че получавах инфаркт. Ръцете ми се сковаваха и не можех дори да ги свия в юмрук. Психически смятах, че това е краят, знаейки, че не е", спомня си тя.
Осъзнава, че е време да потърси професионална помощ, когато една нощ, след тежък паник епизод, в 3 часа през нощта се качва в колата и потегля към вилата си на 50 км от София. Едва по-късно разбира колко непредпазливо и грешно е решението й, а недълго след това започват серия от несполуки във почти всяка сфера от живота й.
За да се справи с този предизвикателен момент, Радина се обръща към професионалист и се подлага на хипноза.
"В продължение на почти два месеца ходех всяка седмица по веднъж, като след всяка среща излизах като нов човек, а паник атаките намаляваха. Хипнозата е преживяване, което не само те връща към моментите, които са били травмиращи за теб, но те и насочва към това да обърнеш внимание на тези, които са те изградили като човек", казва тя и допълва:
"При мен хипнозата беше с положителен ефект. Събуди дълбоко заспалата Радослава, която не се страхуваше да бъде смела, безразсъдна, дори и щастлива".