Моника Симеонова е водещ и репортер на спортните новини на Bulgaria ON AIR. Учи „Журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 12 години е тренирала художествена гимнастика и е била част от националния отбор на България за девойки.
Най-голямото ѝ отличие е бронзов медал от Световно първенство по естетическа групова гимнастика през 2012 година, което се провежда във Варна. Освен спорта Моника обожава пътешествията и животните.
Повече за спорта, журналистиката и всекидневните победи Моника споделя в интервю за gol.bg.
Моника, разкажи ни за теб – какво си учила, каква искаше да станеш като малка? Защо спортна журналистика? Започнах да тренирам художествена гимнастика от 5-годишна и магията на спорта не ме пуска и до днес. Завърших частно училище, а през ноември завърших „Журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Още в 10-и клас бях решила, че ще се занимавам със спортна журналистика, защото това беше опцията да остана близо до спорта, без който не мога. Сбъднах тази своя мечта през октомври 2018 година, когато станах част от спортната редакция на телевизия Bulgaria ON AIR. Продължавам да съм част от света на спорта, но от другата страна – сега разказвам за успехите на спортистите.
Коя е твоята победа и коя е победата, която никога няма да забравиш? Всеки един ден е победа за мен. Опитвам се да се радвам на малките неща в живота. Иначе съм горда с успехите си в художествената гимнастика, университета и работата ми. Победата, която никога няма да забравя, е тази от Световното първенство по Естетическа групова гимнастика през 2012 година във Варна, на което спечелих бронзов медал. Емоциите бяха уникални.
Тренирала си професионално художествена гимнастика, защо се отказа? Трудно ли е да станеш национален състезател?
Тренирала съм художествена гимнастика близо 12 години. Труден характер съм и на треньорите не им е било лесно с мен. Това са едни от най-хубавите ми години. Всички тренировки и състезанията ме зареждаха с положителни емоции и ме правеха щастлива. Да попаднеш в националния отбор не е никак лесно. Правят се селекции, на които се избират най-добрите деца в дадена възраст. Аз попаднах в състава 2011 година за девойки. Заради травма се наложи да прекратя кариерата си през 2014 година.
Кой те запали по спорта?
Любовта към спорта наследих от баща ми, който е бивш национал по класическа борба. Като дете с майка ми ходехме да го подкрепяме по време на състезания. Била съм много малка, но помня как на един турнир той спечели златен медал и ме качи с него на стълбичката.
Как се справяш с напрежението в журналистиката? Как се чувстваш като част от екипа на Спортът ON AIR? В началото много се притеснявах, но с времето свикнах с напрежението в тази професия. Като бивш спортист съм свикнала да работя под напрежение и да се концентрирам. Работата в телевизия не е лесна, има много динамика, всеки ден се случва нещо ново. Спортът ON AIR е моя сбъдната мечта. Колегите ми са страхотни и са невероятни професионалисти. Аз съм най-малката от екипа и гледам да уча от всеки по нещо. Щастлива съм, че ми се отдаде тази възможност и я приех, без да се замислям.
Цялото интервю четене на gol.bg.