Планетата Меркурий озадачаваше астрономите с твърде тъмния си цвят. Тя е по-тъмна от Луната, въпреки че съдържа значително по-малко желязо. Е, оказа се, че Меркурий е покрит с дебел пласт графит - същият тъмно-сив, базиран на въглерод материал, който поставяме в моливите. Нещо повече, регионите от графит по повърхността на Меркурий днес може да са останки от дебела въглеродна кора, която се е формира от древен океан от лава.
Това показва проучване, публикувано в журнала Nature Geoscience, предаде "Фокус".
"Това наистина беше голяма изненада," казва Патрик Пепловски, планетарен учен от Университета "Джонс Хопкинс" в Сащ, който е водещ автор на изследването. "Въпросът е - ако на повърхността на Меркурий има определен процент въглерод, а на други планети няма, каква е причината за концентрацията?"
Първите предположения, че повърхността на Меркурий може да е тъмна заради съдържание на въглерод се появиха преди около година. Извършвайки симулации с компютърен модел, астрономи установиха, че Меркурий вероятно е бил удрян от богати на графит комети в ранните дни на Слънчевата система.
Първото детайлно геоложко проучване на планетата е извършено от сондата MESSENGER на Националната космическа агенция на САЩ (NASA) в периода между 2011 и 2015 година. Апаратът е намерил първите преки доказателства за наличие на графит. Но информацията от MESSENGER показва, че този въглерод по-скоро може да е дошъл от дълбините на планетата, а не е донесен от комети.
Когато Меркурий е бил млад и дори по-горещ от сега, повърхността му е била вряща магмена смес. Графитът може да е кристализирал от магмения океан, образувайки кора, чийто останки наблюдаваме на повърхността на планетата днес.
Проучването свидетелства за това колко малко знаем за най-малката планета в Слънчевата система, която е посетена от само две космически сонди.
"Все още усъвършенстваме тезите си за формирането на системата Земя-Луна след множество експедиции", изтъква Пепловски. "Да смятаме, че наистина разбираме ранната история на Меркурий е наивно."