Вдъхновението на един предприемач често идва, когато търси нещо - услуга или продукт, от които се нуждае - само, за да открие, че още не съществува, пише BBC.
В случая на Себастиен Фабре това са били импулсивните покупки на жена му. Те са го вдъхновили да създаде Vestiaire Collective - онлайн пазар за стоки втора употреба.
Какво обаче е по-различното на Vestiaire Collective от останалите магазини от този тип?
Бивш изпълнителен директор в Microsoft Фабре признава, че не е разбирал нищо от мода, докато не се е оженил. Но знаел, че жена му, която се наслаждавала от шопинга, имала много чанти.
И понеже тя работила в модната индустрия, импулсивните й покупки не били някакви си стари чували, а дизайнерски чанти от висок клас - тип Chanel и Hermes. Въпреки че имала много от тях - 13, за да бъдем по-точно, тя използвала само една. Останалата част били забравени, неизползвани, в гардероба.
Заедно решили да ги продадат. Въпреки изобилието от магазини като eBay и Amazon, младото семейство не успели да намерят място, където пълномощното им като продавач или стойността на чантите "ще бъдат признати".
Тогава се появила идеята
Вместо да се приема статуквото, подозирайки, че не само жена му има неизползвани дизайнерски продукти, Фабре решил да направи нещо по въпроса.
Шест месеца по-късно, след като открил още петима души с подобен "проблем", създали Vestiaire Collective - онлайн магазин за втора употреба - дизайнерски чанти, обувки, аксесоари и дрехи.
Кое било първото нещо, което предложили за продажба? Чантите на жената на Фабре.
Осем години след създаването си през 2009 г. - в разгара на финансовата криза - продажбите растат с 85% спрямо същия период за миналата година.
"Има много съкровища, които спят в гардероба на хората", коментира Фабре.
Vestiaire Collective има 4 млн. члена в повече от 40 страни, а продажбите от миналата година възлизат на около 77 млн. евро. Фабре трупа богатството си от комисионните, които му дават клиентите, за да им продава нещата. Обикновено това е около 25%, а за тези, които са посредници - 35%.
Бързият растеж не е никак лош за някой, който доскоро се е занимавал с технологии и не е разбирал нищо от мода.
Фабре разказва, че е наясно със слабостите си - умишлено трима от петимата основатели са хора от модните среди.
И докато той признава, че е "доста трудно" за един уеб сайт разработчик да знае например, какво е чанта Birkin, вярва, че е важно за целия екип - без значение дали от модна страна или от тази на разработчиците - да разбират от типа продукти, които продават.
Онлайн революцията е управлявана от развитието на много други подобни сайтове. Съперници на Vestiaire Collective са и е-магазини като Edit Second Hand, Hardly Ever Worn It, and High Society.
Все още този пазар е сред атрактивните. Секторът се оценява на € 16 млрд, според консултантската компания Bain & Co.
Фабре вярва, че фокусът на фирмата относно автентичността на продуктите и гаранцията за тяхното добро състояние - помага да се открояват.
За разлика от останалите подобни онлайн сайтове, всеки, който иска да продаде нещо във Vestiaire Collective трябва да получи одобрение от компанията.
Потенциалният продавач трябва да изпрати имейл със снимка на продукта, описани и каква цена иска. След това информацията се проявява от екип на място. Около 1/3 от предложенията се отхвърлят. След това компанията обработва и снимките преди да ги публикува.
"Контролираме всичко"
Преди стоката да се продаде, продавачът я изпраща не на клиента, а на фирмата. След одобрение - компанията я изпраща на купувача. Целият процес отнема около седмица.
Това е услугата, за която Фабре вярва, че е уникална.
"Контролираме всичко - продуктът преминава на 100% през ръцете ни, преди да стигне до крайния купувач", обяснява той.
Целта му - в този високоразвит свят - е да направи всички стоки в сайта да изглеждат като дизайнерски - вместо като сайт за продукти втора ръка.
"Има хора, които казват: О, Боже, дори не забелязах, че е втора ръка", така че хората си мислят понякога, че съм търговец на дребни неща. Опитвам се да съчетая двете неща", обяснява още той.
Фабре е непоколебим. Той съпоставя сравнително новата индустрия за продукти втора ръка с тази, при която хората търгуват със старите си автомобили.