Почина Мишел Турние

Авторът на „Петкан или чистилището на Пасифика“, носителят на награда Гонкур, Мишел Турние почина на 91-годишна възраст в дома си в Шоазел, съобщи АФП.

Мишел Турние е роден в Париж на 19 декември 1924. Възпитан в духа на немската католическа и музикална култура, Турние разказва за ранните си години като „нещастно парижко детство“, с ваканции в Германия, където родителите му правят академични проучвания. Живее през окупацията във Франция. „На 18 станах свитедел на освобождението и мога да ви кажа, че беше ужасен момент, по-зле от окупацията“.

След войната учи право, философия, слуша лекциите на Башлар и се готви за преподавателска работа. През 1949 се проваля на изпитите и го преживява зле. Години по-късно говори за „голямо отчаяние“ заради провала си.

Работи за радиото /Europe1/, за телевизията и в издателства /Plon – преводач на Ремарк, Gallimard/.

В началото на 60те заминава за Шоазел, изолира се и започва да работи по „Петкан“, публикуван от Gallimard през 1967, който веднага му носи голямата на града на френската академия. Новият прочит на мита за Робинзон Крузо му дава огромен успех на 43г. Романът е продаден в 7-милионен тираж и превод на 35 езика, включително на български.

През 1970 вторият му роман, „Горски цар“ /1994 изд. Парадокс/ за нацистка Европа му носи наградата Гонкур /по-късно влиза в академията Гонкур като член на журито/. Третият му роман „Метеоритите“ /1997 изд. Хемус/ изследва темата за близначеството и е написан след години проучвания по цял свят.

Трите романа са три огромни успеха, за които Турние казва: „Не съм автор на бестселъри, а на дълго продавани книги /long-sellers/.

Мишел Турние редовно е коментиран във връзка с никога неполучената Нобелова награда за литература.

През 2009 решава да напусне академията Гонкур поради напреднала възраст, умора и липса на интерес.

През 2002 написа в "Х-тимен дневник" /изр. Пулсио, 2005/: „Идеята ми за рая - като умра ще гледам пред себе си цялата панорама на моя живот, с всички детайли. Ще бъда свободен да се върна в който си пожелая и да го преживея отново..“

Издавани още на български: "Див петел", 2002 изд. Рива, "Среднощен пир на любовта", 1994 изд. Петриков.

Michel Tournier, figure de la littérature française du XXe siècle, est mort https://t.co/a2f27WcQgt #AFP pic.twitter.com/qs5bXg3VHz

— Agence France-Presse (@afpfr) January 19, 2016

Мichel Тournier nous quitte; la République des Lettres est orpheline. Adieu! https://t.co/8qHYKo3TLa

— stefan tafrov (@tafrov) January 19, 2016

/Корица: "Петкан или Чистилището на Пасифика", 1985 изд. Г. Бакалов, превод Мария Георгиева/