Дъждът барабанеше по стъклата на колата и пътят едва се виждаше, но това е напълно нормално за Нормандската част на Франция. Климатът постоянно те изненадва – през пет минути вали, през пет минути грее силно слънце. Дъгите тук са често срещано явление и заради това децата в тази част на планетата рядко подскачат от радост като я видят. Изключително впечатление правят облаците – те са с най-причудлива форма и са изключително ниско до земята - имаш чувството, че ако се протегнеш може да ги докоснеш.
Пътят от Кан (Северозападна Франция) до Мон Сен Мишел е малко над 2 часа. Френските пътища са чисти и поддържани - поне там, откъде аз минах. Не се забелязват типичните български дупки, от които автомобилът буквално отскача. Във Франция има два вида магистрали - платени и безплатни, но те почти с нищо не се различават една от друга – равни и чисти.
Когато напуснахме Кан времето по поръчка се оправи. Слънцето изпълни цялото небе и освети зелените ливади, които сякаш все още не бяха докоснати от есента, а пръснати по тях бяха пъстри кравички, подобно на детски играчки. От тяхното мляко се прави известното сирене камамбер. То се приготвя ръчно от непастьоризирано краве мляко, а производството му обикновено трае около 3 седмици. Много важно условие е млякото да е от този вид нормандска крава. В другия край на Нормандия могат да се открият и телета, които се отглеждат само за месо.
Във Франция всички земи са обработени, до черно кафяво и въпреки постоянния дъжд не се забелязва нито един трън, бодил или троскот. Сеното е събрано на копи по ливадите и е оставено да се изсуши добре преди да се прибере за храна за животните.
Франция не е само страна богата на история и култура, но тя има свой дух и усещане. Виктор Юго определя Мон Сен Мишел като "пирамида в океана". Моето първо впечатление беше подобно.
Изключително впечатление прави организацията на паркинга – има поне около 20 служители, които те навигират къде и как да паркираш автомобила си. Когато излязох от колата ме преряза типичният есенен морски вятър – можеше да не вали, но все пак си беше доста студеничко. До Мон Сен Мишел се стига с безплатни автобушчета, непосредствено разположени до паркинга. Манастирът е построен на 80-метрова скала на 1 км от най-близката суша.
Конусовидният остров се намира в залива Св. Мало от едната страна на Ламанша в Северозападна Франция. На него се издига манастир на върха, на който има фигура на ангел, а под него има старинното градче с малкото си останали от бурите къщи, повечето от които днес превърнати в магазини.
Градът и манастирът са оградени с крепостни съоръжения. Обиколката на островчето е приблизително 8 км. Свързано е с материка с много дълъг и тесен като пътека провлак. На входа на манастира, построен като средновековен замък, има две големи кули на входовете. Той е наполовина заобиколен от вода с изключение на два пъти през деня, когато го залива бързо движещ се прилив, но и тогава сух остава тесният път за преминаване.
Мон Сен Мишел има многовековна история. В ръкопис от X век, запазен и до днес пише, че през 708г. на епископ Обер се явил архангел Михаил, който го докоснал с пръст по челото и му наредил да построи църква на върха Томб, който се издигал над гората Сиси. На другия ден имало голямо земетресение, което предизвикало потъване на част от брега и заливането му от морето, в резултат на което се образували две островчета Сен Мишел и Томбелен.
Близо 200г. след това херцог Ричард I Нормандски наредил на 12 бенедиктински монаси да основат свой манастир на острова. През 1203 г. мястото е опожарено от войските на Филип-Огюст. Той го ремонтира, като изгражда огромното готическо абатство наречено "Чудото", запазено и днес.
През 1790г. обаче манастирът прекратява съществуването си, но няколко десетилетия по-късно по ирония на съдбата започват да изпращат най-големите престъпници. За около 50 години островът се превръща в място за заточение на много държавни престъпници, наричано "Провинциалната Бастилия". Абатството отваря отново врати през 1863г., но този път за туристи.
Храмът Мон Сен Мишел е изграден на три етажа. Те олицетворяват трите степени на духовно усъвършенстване в живота на човек. На най-долния първи етаж е етапът на материалните потребности, на следващия на познанието и науките и последният - на близостта до Бог. Точно и така се чувстваш докато го изкачваш по витите му калдъръмени улички – колкото по-нагоре толкова по-близко до Бог.
Манастирът е укрепен в началото на XV век по време на Стогодишната война. Той устоява на много нападения на англичаните, както и на хугенотите. При управлението на Наполеон островът, именуван "Островът на Свободата", се използвал като зловещ затвор до докато в неговата защита не се обявили почти всички френски интелектуалци, начело с Виктор Юго. Благодарение на това през 1863 г. манастирският комплекс бил предаден с декрет на Наполеон III към съответния окръг на Франция.
Двадесет години след това го провъзгласили за исторически паметник на Франция. Започнала и неговата реставрация. Тогава били построени защитната дига и мостът, които го свързват със сушата. През Втората световна войн Мон Сен Мишел отново се прочул, този път като символ на съюзническата десантна операция на американо-английските войски в Северна Франция.
Приливът тук идва със скорост метър в секунда. Той е непредсказуем и достига до 14 метра разлика между най-ниската и най-високата точка на водата. Островът представлява опасност за тези, които решават да не минат по главния път, а избират да вървят по пясъка. Има доста случай на удавяне, а около скалите има и плаващи пясъци. Това обаче не спира ентусиастите да нахлузят гумените ботуши и да решат да пресекат ивицата, която свързва острова и земята.
Докъдето поглед стига, се виждаше само кал и мокър пясък, приличаше на току-що излят цимент и евентуално тук-там може да стърчи някой по-едър камък. Гледката на полегналите лодки беше странна и неестествена … те бяха като разхвърляни.
Мон Сен Мишел впечатлява дори и най-взискателните туристи. Той омайва въображението с чудните си истории и митичните разкази на местните.
* Разгледайте Галерията за още снимки от вълшебното място.