Христо Русев: Искам снимките ми да разказват истории

Искам снимките ми да разказват истории, сподели за www.bgonair.bg фотожурналистът Христо Русев. Той е само на 20 години, а негови снимки вече са били публикувани в National Geographic, The Guardian, Associated press и други световни медии. Определят го като един от най-обещаващите млади фотографи у нас. В тазгодишния конкурс на БГ Прес ФОТО  получи три отличия, като специалната награда за най-добър млад фотожурналист  е само една от тях. Самият учредител на националната изложба за фотожурналистика Цветан Томчев,   определи пред в. Труд участниците във фотококурса тази година като „най-силното поколение на демокрацията“.

След връчването на наградите на 16 септември Христо Русев сподели за www.bgonair.bg, че отива да снима ситуацията около бежанците в Турция и по-специално в Одрин.

Той коментира още какво е мястото на новите технологии в професията на фотожурналиста, какво го движи и зарежда в професията и защо е важно да познаваш политическата обстановка на страната, в която отиваш да снимаш.

Ето и цялото интервю:

Как се запали по фотографията?

Запалих се по фотографията съвсем случайно и доста интересно се случиха нещата или по-точно ме запалиха. Всяка Нова година аз и моето семейство посрещаме заедно със семейството на редактора на в-к”Старият мост” в Свиленград. В годината 2008 срещу 2009 главният редактор на вестника Николай Колев съвсем случайно ми каза:”Абе, младши искаш ли да те науча да снимаш”...И аз веднага приех. Нещо отвътре ме грабна. Направих първата си снимка в тази вечер. По случайност или не ми се падна и парата от питата. Бях на 14 години и исках да си купя фотоапарат веднага на 1 януари, но нямах достатъчно събрани пари. Казах на баща ми да отидем до близкия тото пункт и да пусна единия лев от питата за да си пробвам късмета. Спечелих 200 лева и си купих първия фотоапарат. Снимах с него 2 години, когато дойде време и имах нужда да си купя вече малко по-висок клас фотоапарат, но отново нямахме възможност. Тогава казах на баща ми да си вземем една малка скара за традиционния есенен панаир в Свиленград и да продаваме кебапчета, за да си изкарам пари за фотоапарат. Успях и си купих втора употреба полупрофесионален, а след година вече и дългоочаквания професионален.

В професионалния ми път трима човека са изиграли основна роля за моето развитие. Това са Николай Колев, главен редактор на в-к”Старият мост”, който ме вкара в професията и ме научи на много. Петър Петров, шеф и редактор на национална фотоагенция ”Импакт Прес Груп”, който ми подаде ръка и ме научи на много неща. С него постигнахме и много успехи на национално и международно ниво'. И журналистката Милена Михова, с която сформирахме екип на свободна практика и работим по различни проекти. В момента работя и за международна фотоагенция Nur Photo Agency (Italy).

За фотография не съм чел нито една книга, не съм ходил на никакъв курс на обучение, дори не съм чел упътването си за фотоапарата Предпочитам да действам пред това да говоря за себе си и за работата си.

В същото време учиш международни отношения. Какво е общото с фотографията?

Да. Уча международни отношения и право във ВСУ ”Черноризец Храбър”. Тази година започвам трети курс, а специалността се води Дипломатическа. Интересувам се много от дипломацията и международните отношения на страните. Искам постоянно да научавам нови и нови неща, а когато се наложи да ги прилагам в реалния живот.  Един фотограф трябва да има много познания в най-различни области, ако иска да си осъществи репортажа по най-качествения начин. Да знае къде отива, какво и как иска да го осъществи - за това са нужни познания за политическата обстановка в дадената държава, правата и задължения на журналистите там, какво може и какво не да се снима, опасни райони, религиозни нагласи и много други неща. Мисля, че тази специалност може да ми даде много добра подготовка по доста от въпросите, които си задавам, когато реша да отразявам събития.

Какво е мястото на мобилните технологии във фотожурналистиката? И как я променят, според теб?

Според мен мястото на мобилните технологии във фотожурналистиката си е точно на мястото, както се казва. В днешно време е невъзможно без тях. Както всяко нещо и тук има плюсове и минуси. Но плюсовете са повече, което е добре. От една страна, технологиите ти дават много големи възможности да отреагираш светкавично на дадено събитие, да си пръв,  снимката или репортажа да се видят от цял свят на минутата. Минусите са свързани с лесния достъп до тези технологии.

Днес всеки има камера на своето мобилно устройство. Всеки снима, щом има камера, и това обезценява понякога нашата професия.

С каква нагласа тръгваш да снимаш събитие като мач на Реал Мадрид, пожар в Рила или Ермитажа в Санкт Петербург? Или с други думи какво те води?

Винаги тръгвам с нагласата да дам най-доброто от себе си, като отразявам дадено събитие  без значение какво ще снимам. Винаги нагласата е по-позитивна, когато има екшън, защото тогава стават едни от най-силните снимки. Има и рискове за живота и здравето на фотожурналиста, когато снима природни бедствия, аварии или сблъсъци и военни действия.

Това, което винаги ме води, е единствената мисъл за перфектния кадър във всяко едно събитие. Води ме страстта и  любовта към професията. Бих изкатерил планина, за да стигна до перфектната снимка.

 Коя е последната ти награда*?

Едни от последните постижения през тази година са: “Снимка на месеца” за февруари на Европейският парламент, Участие в изложба ”Снимка на годината на Бг Прес Фото”-2014, Участие в изложба”Снимка на годината на Канон”-2015, Участие в селекцията на Биенале”Фодар”-2015, Самостоятелна фото изложба в Санкт-Петербург, публикации в английския вестник The Guardian.

* На 16 септември Христо Русев беше отличен с три награди в конкурса за фотожурналисти БГ Прес ФОТО 2015: второ място категория „Фотожурналистика от България – единични снимки“, трето място в категория „Фотожурналистика от чужбина“ и специалната награда за най-добър млад фотожурналист до 23 години.