Разнообразието и блясъкът на града никога няма да могат да се приближат до красотата на природата сред реещите се върхове на Хималаите. Това е минавало през главата на Бабар Афзал, когато се е отказал от кариера в McKinsey , която му носи по 150 хиляди долара годишно, за да отглежда овце.
„Имаше нещо, което ми липсва. Въпреки че имах добра заплата, живеех на хубаво място и се хранех с хубава храна, имах добри приятели и пътувах по целия свят, нещо ми липсваше и не можех да разбера какво”, признава Бабар.
„Обратно в родината си, Бабар в момента държи в ръцете си едни от най-скъпите шалове от пашмина(фина вълна, която расте под външната козина на химайлската дива коза) в света. Той контролира производството на кашмир, произвеждан от някои от най-бедните хора в Индия, който по-късно служи за ушиването на шалове, които се предлагат в далечни, луксозни бутикови магазини.
В момента Бабар се описва като занаятчия, бизнесмен и дори филантроп, тай като възнамерява да използва 7% от всяка продажба за обществено полезни дейности.
„Децата имат нужда от здравеопазване, хората имат нужда от линейки. Трябва да създадем училища и мобилни училища за хората, които водят номадски начин на живот. Образованието и обученията също са много важни, за да се развие веригата на стойността в бизнеса с пашмина”, заяви Бабар.
Индия произвежда под 1% от 15-те хиляди тона пашмина, които се произвеждат в света годишно. Монголия произвежда 20% от общото количество, а Китай – 70%. Плановете на Бабар включват премахването на посредниците, което ще осигури на номадите по-големи печалби, което от своя страна ще направи бизнеса по-привлекателен за следващото поколение. Бившият ИТ анализатор казва, че животът с овчарите е отворил нова глава в живота му. Той тъкмо е успял да се договори да продава пашмина в Ню Делхи и Мумбай, но плановете му за бъдещето са дори по-големи – Париж – столицата на модата.