Кейлъб ми разказа за раждането на сина му, който сега е на 8 години.
"Чувал си много истории от родители, които за първи път са видели детето си и как са изпитали чувството на радост и обич? Е, аз не съм го изпитал." - разказва ми Кейлъб, пише BBC.
Сватбеният му ден също не е бил емоционален. За да илюстрира казаното, Кейлъб го сравнява с представление на Бродуей. На предната част от сцената, публиката е във възторг от драмата. Ако погледнете зад кулисите обаче, ще видите технически инженери, които се фокусират върху анализарането на техническите аспекти на събитието.
Въпреки че Кейлъб е бил в центъра на вниманието по време на церемонията, той не се е повлиял от емоциите на хората около него.
"За мен, това беше механична церемобия." - заяви Кейлъб (който е помолил от BBC да не се използва пълното му име).
Дори и когато жена му е тръгнала по пътеката единственото усещане е било изчервяване и тежест между краката: съзнанието му е наясно с радост, щастие, любов или конвенционален смисъл.
В действителност, Кейлъб твърди, че не чувства почти никакви емоции - добри или лоши. Репортерът на BBC го е намерил чрез форуми в интернет за хора с "alexithymia" - един вид "емоционален далтонизъм", който пречи да се възприемат или изразяват много нюанси от чувствата, които обикновено украсяват живота ни. Състоянието се среща в около 50% от хората с аутизъм. Въпреки това много "alexes" (както се самоопределят) като Кейлъб не показват черти на аутизъм като компулсивно или повтарящи се поведение.
Ако учените успеят да достигнат до причината за тази емоционална слепота може да се хвърли светлина върху много сериозни заболявания - от анорексия и шизофрения до хронична болка и синдрома на раздразнените черва. Повечето лични истории от общността на "alexes" са преживявания, които намираме за нормални и познаваме - например влюбването, всички нежни чувства на привързаност, които предизвикват романтика.
Матрьошка от чувства
За да разберете емоционалната скованост, нека да я представим като един вид матрьошка - руска кукла, от различни части, всяка по-сложна от преди.
В основата е усещанията на тялото - "туптенето" на сърцето ти, когато видиш човека, когото обичаш. Или усещането в корема, когато изпитвате гняв.
Мозъкът може да увеличи силата на чувствата - за добро или лошо. Безформените усещание започват да придобиват форма и съзнанието ни започва да ги представя под формата на емоции. Чувствата могат да бъдат нюансирани, може да се смесят различни видове емоции като горчива-сладка тъга и в крайна сметка да ги определите с думи - отчаяние, радост или какво ви е довело до тези чувства.
Проблемът "аlexithymia" за първи път е описан през 1972г. и е определен като "без думи за чувства" - дълбоко в себе си хората с "аlexithymia" се чувстват като всички останали, но не могат да обяснят емоциите си с чувства. Учените предполагат, че това може да е в резултат на нарушена комуникация между двете полукълба в мозъка - до лювото полукълбо не достига достатъчно информация от дясното по отношение на емоционалното отношение.
Може би има много видове "аlexithymia" - докато някои хора имат проблеми с изразяването на емоции, а други като Кейлът не са наясно с чувствата си.
Причините за развитие на "аlexithymia" са неясни.
Алекситимията често се среща при пациенти с посттравматично стресово разстройство, тревожност и депресия.
Интересен е факта, че алекситимията се среща по-често при мъжете, особено ако са с нисък социален статус и образование.