Трябва да се замислим за консервацията на артефактите в Близкия Изток: Беназет

Изложба древноегипетско изкуство от Лувъра - в София

23.07.2015 | 20:00
Трябва да се замислим за консервацията на артефактите в Близкия Изток: Беназет

Изложбата "Среща с египетски жрец", подготвяна две години е наредена в Музея на историята на София, бившата Баня и може да се види до 15 септември 2015.

Жрецът е Нахтхорхеб, висш сановник от 26-а династия, "наследствен принц, управител, дворцов служител, администратор на двореца, отговарящ за короната, разпоредител на всякакви божествени функции, водач на редиците, началник на отрядите, говорител на Пе, пазител на поврителните дела на сутрешния дом, началник на писарите, ръководител на отговорниците за магическите сили в дома на живота, жрец кереп-хуут и жрец главен лектор, син на Тайеснахт" /превод О. Пердю/.

Специалистите от Департамент "Египетска древност" в Лувъра, ръководени от Венсан Рондо, главният консерватор и директор на департамента, заедно със Софи Лабе-Туте са избрали точно тази статуя, заедно с няколко предмета от различни периоди, които френският музея изпрати в София.

Изложбата се реализира благодарение на посолството на Франция в България и Френския институт, Министерството на културата и Столична община.

 

"Статуята на Нахтхорхеб /двадесет и шестата династия (664-525 пр.Хр.)/ е един от образците на най-хубавата египетска скулптура. Когато публикуват каталога на Кралския музей през 1820г., а статуята е купена от колекцията на Франсоа Салие през 1816, тогава пишат, че това е върхът на египетската скултура", каза в края на лекцията си при откриването на изложбата известният български египтолог, проф. Сергей Игнатов от Нов български университет.

"В изложбата ще видите и прекрасна стела от времето на Рамзес II. Тя е особена, защото е вотивна, изпратена в Абидос. Има такава практика в Египет. След краха на Старото царство египтяните изведнъж започват да се отказват от слънчевото, следсмъртно битие. Обръщат се към местните божества. Към края на трето хилядолетие забелязваме, че започват да ходят на поклонение към това място, където е гробът на Озирис – богът на умиращата и зараждащата се природа. Впоследствие се развива практиката египтяните да изпращат там стела – своя стела. Тази е такава. Тя е посветена на Оризис. Ще видите изображение на собственика на гробницата и пред него – един химн, посветен на Озирис", обясни проф. Игнатов.

 

Откриването на „Среща с египетски жрец”на 23 юли 2015 бе идеално координирано с края на успешно представената изложба в Лувъра в Париж на „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” - първото представяне на България в световноизвестния френски музей. Парижките египтолози са успели да намерят експонат, жрецът Нахтхорхеб почти "връстник" на цар Севт III - само 3 века "по-стар" от него.

 

Доминик Беназет е египтолог, консерватор, авторка на "Бауи: коптска църква в Лувъра" и "Предметите от Тод", "Християнска Александрия". Тя придружава изложбата по време на гостуването й в България - първо в Пловдив, а сега - и в София.

 

Защо статуята на жреца Нахтхорхеб е интересна и какво трябва да търсим в нея?

Доминик Беназет:  Статуята е най-важният експонат в изложбата, която се открива днес в Музея за историята на София. Тя е представителна за египетското изкуство като композиция и заради личността, която представлява. Той е бил висш държавник, много близък до фараона. Чрез тази статуя се опитваме да обясним на публиката в София и България различни аспекти от тази древна цивилизация.

 

Още по темата

Вие сте донесли и други предмети от колекцията на Департамента Египетска древност в Лувъра - например част от Книгата на мъртвите - кое е интересно в нея?

Доминик Беназет:  От Париж сме донесли 22 предмета - предмети, които в по-голямата си част са много ценни, които показваме в Лувъра. Извадихме ги оттам,  защото искахме да направим една хубава изложба в България.

Книгата на мъртвите е сборник религиозни текстове, които се поставяли в гробниците, за да помагат на живота след смъртта на покойника. Книгата е написана върху папирус, който служил за хартия в античността. Книгата, освен магическите и религиозни текстове, представлява богато красени рисунки с божествата и покойника - в откъса тук това е жена. Сред божествата ще видим бог Тот, който присъства в различни предмети в изложбата.

Това е богът на мъдростта, писмеността и интелекта.

 

Още по темата

Съвременният човек разбира ли египетското изкуство?

Доминик Беназет:  Египетското изкуство е било открито неотдавна - само преди няколко века. Трябваше да извърви своя път сред класическите изкуства като изкуството на древна Гърция и Рим, които бяха по-добре познати, но спечели сърцата, защото е живо изкуство. Дори и да е много мистично за нас, то е силно привлекателно с цветовете си и изящните йероглифи. Това кара хората да искат да научат още за древен Египет.

 

Колко реставратори работят при вас?

Доминик Беназет:  В моя Департамент по Египетска древност имаме двама реставратори. Те имат много работа, но изложба като тази се подготвя навреме и те имат време. Тази беше готвена две години. Трудно е да си го представиш, но изисква голяма подготовка преди откриването на изложбата.

 

Още по темата

Трябва да питам за идеята за връщане на артефактите по родните им места. Какво мислите?

Доминик Беназет:  Разбира се. Но в Лувъра ние имаме толкова много посетители, които са щастливи да открият тази цивилизация-не само Египет, но и източните цивилизации. С това, което в момента става в Близкия Изток може да се замислим за консервацията на тези произведения, които не са само египетски или сирийски, а принадлежат на цялото човечество.

Може да се дебатира, разбираме националните чувства на някои хора, които искат да върнат в родината им някои произведения, но в същото време ние се опитваме да ги покажем на всички - на широка международна публика.

 


Изложбата "Среща с египетски жрец" е в Музея за история на София /бившата Баня/ и може да се види до 15 септември 2015.

Изложбата "Сребро от Лувъра. Съкровището от Боскореале" може да се види до 23 август 2015 в Националния археологически институт с музей при БАН /до Президентството.

Нощта на музеите на 16 май 2015.


 


коментирай >
ТV Програма
Сега
Следва
гледай на живо Video пълна програма