Нашата история започва през 1896 в Швеция с този човек на име Сванте Арениус – химик.
Арениус е първият човек, който осъзнава, че ако отделяме въглероден диоксид в атмосферата, това може да доведе до затопляне на климата.
Нашата история започва през 1896 в Швеция с този човек на име Сванте Арениус – химик.
Арениус е първият човек, който осъзнава, че ако отделяме въглероден диоксид в атмосферата, това може да доведе до затопляне на климата.
Но по това време било общоприето да се смята, че има непоклатим баланс в природата, който никаква човешка дейност не може потенциално да наруши, така че никой не приел предупреждението на Арениус много сериозно чак до 1938, когато инженер на има Гай Стюард Календар решава да разгледа глобалните температури регистрирани през последните 50 години и разбира, че забележете, замята наистина става по-топла.
Войната започва през 1939 и свършва през 1945 и докато световната икономика се възстановява, индустриалното производство набира скорост.
Изгарянето на въглища и петрол води до такова замърсяване на въздуха със сяра, че то на практика блокира слънчевата светлина и светът леко се охлажда през следващите 3 десетилетия.
През 50-те учените започват да седят по отблизо за вероятния ефект на емисии от въглероден диоксид върху глобалните температури.
За първи път разбираме, че може би сме изправени пред сериозен проблем.
Студената война обаче е в разгара си и имаме по непосредствени екзистенциални заплахи, за които да се притесняваме. Като например ядрен холокост.
През 60-те години тенденцията на застудяване продължава и дори има спекулации, че вървим към нова ледена епоха.
Това се променя в средата на 70-те, когато температурите отново започват да се повишават.
Фразата глобално затопляне за първи път се появява в доклад от 1975. Температурите продължават да нарастват през 80-те и 1988 се оказва най-горещата година в историята.
Това привлича вниманието на хората и глобалното затопляне за първи път се оказва в центъра на обществения дебат.
През 1995 международна група учени публикува първото публично изявление, че има отчетливо човешко влияние върху глобалния климат.
През 2001 те прогнозират, че затоплянето през 21 век ще с пъти по-бързо от това през 20 век.
През следващите десетилетия някои от очакваните ефекти от глобалното затопляне започват да се проявяват.
Например, повишаването на нивото на океаните, драстичните засушавания, топлинните вълни, както и ураганните бури.
17-те най-горещи години в историята - всички те са регистрирани след 1988 и 2015 се очертава да се окаже най-горещата, откакто се води подобна статистика.
Но какво крие бъдещето? Ако ограничим въглеродните емисии, температурите могат да се повишат с едва 1,4 градуса по Целзий до 2099. С това бихме могли да се справим.
Ако не ограничим въглеродните емисии температурите могат да се повишат с над 4,5 градуса по Целзий, което от своя страна може да доведе до сериозен недостиг на храни, масово измиране на видове и промяна на крайбрежните ивици по цял свят.
Историята на глобалното затопляне ще приключи с промяна на климата – това е неизбежно на този етап. Каква точно ще е тази промяна, остава да видим.