Сравнителен анализ на американската и британската избирателни системи

Ана Едуардс и Райън Чилкът от Bloomberg сравняват избирателната система в САЩ и Великобритания

11.05.2015 | 11:15 Редактор: Виктория Крумова
Сравнителен анализ на американската и британската избирателни системи

Ана Едуардс, Bloomberg: Нека ти обясня. Имената на лидерите на партиите не се вписват в бюлетините. Мога да гласувам за човека, който искам да бъде моят местен депутат.

Райън Чилкът, Bloomberg: Какво общо има това с избора на министър председател, защото в Америка гласуваме директно за човека, който искаме да стане президент? Гласуваме за местните си представители, за конгресмените и сенаторите в напълно различен тип избори. 

Ана Едуардс, Bloomberg: Тук правим нещата по различен начин. Освен това сме родината на модерната демокрация. Правим това повече от 700 години. Горе-долу…

Райън Чилкът, Bloomberg: Разбира се. Понеже свършихте толкова добра работа с измислянето на системата. Спомням си за никакви данъци без представителство. Трябваше да влезем във война с вас, за да кажем какво мислим.

Ана Едуардс, Bloomberg: Добре, да се върнем към темата. Има 650 народни представители. Гласуваме за тях чрез система, наречена „относително мнозинство“, което означава, че имаш нужда от най-много гласове от всички кандидати.

Райън Чилкът, Bloomberg: Правим го и в Щатите. Кандидат президентът, който получи най-много гласове в даден щат, получава щата. А какво значи, че премиерът има нужда от мнозинство?

Ана Едуардс, Bloomberg: Това е следващата стъпка. За да се формира стабилно правителство, партиите искат да получат мнозинство. Това означава поне 326 от всички 650 места в парламента. Не е достатъчно просто да получиш повече от останалите.

Райън Чилкът, Bloomberg: Точно така е и в Щатите, където една партия трябва да получи 270 от всички 538 избирателни гласа в нощта на изборите. Но какво става, ако една партия не успее да получи достатъчно народни представители, за да формира правителство?

Ана Едуардс, Bloomberg: Това се нарича „висящ парламент“ и се случи през 2010. Консерваторите и либерал-демократите трябваше да обединят депутатите си в коалиция, за да стигнат магическата граница от 326. Сега изглежда, че ако основните партии спечелят дори още по-малко места, тогава ще стане истински вълнуващо.

Райън Чилкът, Bloomberg: Вълнуващо?

Още по темата

Ана Едуардс, Bloomberg: Да, вълнуващо! Основните партии ще се лутат, за да се споразумеят с една, две или дори три други партии, само за да формират стабилно правителство.

Райън Чилкът, Bloomberg: Защо не може най-голямата партия просто да го направи без мнозинство?

Ана Едуардс, Bloomberg: Могат да опитат, но знаем, че законите се приемат от вот на мнозинството, така че без достатъчно депутати, управлението може да бъде много трудно. Според някои,  правителство на малцинството не трае дълго и ще имаме нови избори след по-малко от година. 

Райън Чилкът, Bloomberg: Това не бива да се случва.