Международен възпоменателен ден на Холокоста

Международен възпоменателен ден на Холокоста

На 27 януари светът отбелязва Международния възпоменателен ден на Холокоста, пишат от МВнР. Тази година се навършват 70 години от освобождаването на Аушвиц-Биркенау – един от най-ужасяващите концлагери на нацисткия режим, където са загинали около 1.5 милиона души. Именно денят, в който през 1945 г. е освободен лагерът, е определен през 2005 г. от ООН за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста. Резолюцията припознава необходимостта да се предпазят бъдещите поколения от ужасите на геноцида и престъпленията срещу човечеството и насърчава страните-членки да пазят спомена за трагичните събития от Втората световна война, за да не се повторят никога повече.

Холокостът  е безпрецедентен акт на омраза към различния, който бележи повратен момент в човешката история. По време на Втората световна война нацисткият режим изпълнява програма за т. нар. „окончателно решение на еврейския въпрос“, в резултат на което систематично са избити над шест милиона евреи в Европа. Жертва на расистката идеология на нацистите стават и други етнически, социални и политически групи.

Изявление на министър Даниел Митов по повод Международния възпоменателен ден в памет на жертвите на Холокоста

Днес светът  отново е  свидетел на ярки прояви на антисемитизъм и неуважение към другия, които будят тревогата на международната демократична общност, заяви министър Митов. В съвместно заявление, прието по време на Неформалното заседание на ОС на ООН на 22 януари 2015 г., държавите-членки, сред които и България, припомнят че решимостта да се унищожат условията, причинили Холокоста, е бил  водещ принцип за основателите на тази организация преди 60 години. Призивът към всички нас е да не преставаме да се борим с това явление и да продължим да полагаме усилия за изграждане на свят, основан на взаимно разбирателство, подчерта той.

Вдъхновение и кураж за тази нелека битка можем да потърсим в българската история и силата на българското гражданско общество, проявена в годините на Втората световна война. Спасяването на българските евреи не е случаен факт, нито резултат от случайно стечение на обстоятелства. Той показва, че е било възможно Холокостът да бъде спрян. Спасяването на българските евреи е изключителен исторически пример за това, че чрез проявява на лична и политическа смелост, гражданска съвест и воля може да се противодейства и на най-мракобесната политика, заяви още външният министър.

Президентът Росен Плевнелиев също застана зад тезата, че престъпленията на нацизма не трябва да бъдат забравяни:

"Не можем да позволим споменът за Холокоста да изчезне заедно с последните оцелели свидетели." - заяви президентът Росен Плевнелиев по време на Сесията на държавните ръководители в рамките на Четвъртия международен форум „Let my people live!“, което се проведе в столицата на Чешката република, Прага.

В изказването си държавният глава подчерта, че ако европейските общества не се поучат от миналото ще продължат да повтарят допуснатите грешки.

"Голямата тема за жертвите на тоталитарните режими е от изключително значение както за мен като държавен глава, така и за българския народ." - посочи Росен Плевнелиев.

Президентът заяви, че с отдаването на почит пред паметта на жертвите на Холокоста се отправя послание за единство към всички народи по света и всеки лидер носи отговорност за недопускането на подобна трагедия в бъдеще.

"Когато почитаме загиналите и чуем историите на оцелелите, трябва да се запитаме как цивилизованият свят допусна това да се случи." - отбеляза държавният глава.

Росен Плевнелиев беше категоричен, че трагедия от подобен мащаб не може да бъде обяснена единствено с посочването на инициаторите и извършителите на масовите убийства.

"Отговорност носят и всички, които останаха безразлични и които смятаха, че това не ги засяга." - подчерта президентът.

Росен Плевнелиев припомни думите на признание към българския народ от бившия президент на Държавата Израел Шимон Перес, изречени преди две години в ЕП, при откриването на изложбата, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи през Втората световна война:

"По-добре е да сме изправени пред икономическа криза, отколкото пред морална катастрофа, по-добре е да имаме икономически проблеми, отколкото да носим исторически срам."

Държавният глава припомни, че тогава в своето изказване Шимон Перес е описал българския народ като скромен, но истински героичен, народ, който даде на света безпрецедентен пример за кураж и човечност, правейки моралния избор да се противопостави срещу най-голямото зло в историята – нацизма.

Пред участниците във форума президентът Плевнелиев подчерта, че в най-мрачните години на Втората световна война българският народ успява да спаси цялата еврейска общност у нас – почти 50 000 души и изрази съжалението си, че страната ни не е била в състояние да направи същото и за евреите от северна Гърция и части от Югославия, които не са били български граждани.

"Скърбим дълбоко за тяхната смърт, както и за всички жертви на Холокоста, чиято памет ще помним вечно." - заяви държавният глава.

"Не трябва да забравяме, че във всяко общество винаги има някой, който предпочита насилието пред думите и винаги ще има фанатици и екстремисти, които ще се опитват да оправдаят своите престъпления с името на Бог." - посочи още президентът.

Държавният глава беше категоричен, че бруталните убийства на невинни хора не могат да бъдат оправдани с религиозни вярвания и че животът на всеки човек е безценен и хората са равни независимо дали изповядват християнството, исляма, будизма или друга религия. Жестокото нападение в Париж предизвиква вълна на обща солидарност и днес гражданите на Европа открито заявяват решимостта си да отстояват неприкосновеността на достойнството, свободата и човешкия живот, подчерта българският държавен глава.

Президентът Плевнелиев призова участниците във форума да се обединят срещу тероризма, ксенофобията и антисемитизма и отбеляза, че тази вечер, като част от кампанията на еврейските организации в т.ч. на Европейската еврейска асоциация, светлините на президентската институция в България ще останат включени, в знак на подкрепа към всички хора в Европа, които и днес изпитват тревога за своята сигурност.

"Това е символичен жест, но той показва, че понякога и най-малкото усилие е достатъчно, за да прогони тъмнината и да вдъхне отново надежда и светлина." - заяви държавният глава.

Дори и най-голямото зло може да бъде предотвратено ако хората, независимо от своята религиозна и етническа принадлежност, се обединят и твърдо кажат „не“ на омразата, каза още президентът и припомни думите на Ласана Батили, който спаси част от хората по време на заложническата криза в Париж:

"Ние сме братя. Няма значение дали си евреин, християнин или мюсюлманин. Всички сме в една и съща лодка и трябва да си помагаме, за да се справим."

Росен Плевнелиев подчерта, че днес в „сърцето“ на българската столица София, един до друг са разположени храмовете на различни религии – православна и католическа църкви, джамия и синагога.

"Те съществуват една до друга в мир и това е огромен пример за толерантност, мъдрост и уважение към различните." -  заяви президентът и припомни, че от делата на всички нас зависи как ще изглежда светът, в който живеем.