Пол Симонън, басистът на Clash стана художник

Пол Симонън, басистът на Clash стана художник и показа картините си на изложба в Лондон в края на 2014.

Wot No Bike е колекцията нови картини на художника, музиканта и байкъра Пол Симонон, бившият басист на пънк групата The Clash.

В картините си, изпълнени с масло върху платно, Симонон показва лични предмети, сред които якета, кутии цигари и книги.

Живописните произведения включват и автопортрети и натюрморти.

Изложбата е автобиографична в духа на модернистичната и реалистичната традиция, отбелязва ICA - британският Институт за съвременно изкуство в Лондон, който показа колекцията на през октомври 2014.

Wot No Bike е лично изследване на Симононн на британската субкултура и контракултура в следвоенните десетилетия.

"Работя по тези картини от няколко години. Това е моето яке, а това е на Джо Стръмър. Направихме размяна. Той дойде у дома и видя боя в мивката. Бях си мил четките. Не можеше да разбере как някой ще нарисува яке.

Толкова беше развълнуван от картината, че каза: "Много е хубава, искаш ли да я продадеш?"

А пък аз гледах якето му и си мислех, че е много хубаво. Предложих му да разменим неговото яке за моята картина. Добра сделка. И така той се прибра у дома, но му беше малко студено.

Кой направи по-добра сделка-не знам", казва Пол Симонон.

Ричарт Вайнс разговаря Пол Симонон, басиста на The Clash за неговите картини в Института за съвременно изкуство в Лондон на 19 окт. 2014.

Като мисля за пънка и за Clash, сещам се за алиенацията, яростта, но вие не сте нито ядосан, нито отчужден

О, много мога да се ядосам. Ще ви кажа нещо, щом ще говорим за периода на пънка. Причината хората мислят, че сме агресивни и обичаме насилието е свързана с реакцията на хората към нас. Ние реагирахме по същия начин.

Но ние гледахме позитивно, не негативно на нещата.

Още по темата

Винаги съм мислел, че корицата на албума London's Calling с разбиването на китарата изглежда доста яростно.

Имаше ярост, но аз просто бях раздразнен. Имаше проблеми в отношението на групата с публиката. Публиката не трябва да става, но хората искаха да танцуват. И ги накараха да седнат на столовете. Получи се напрежение.

Саундът на сцената не беше особено добър. И аз по едно време напълно изключих. Излязох от себе си. Толкова бях ядосан, че реших да разбия баса.

Ами, да, Пени Смит я направи. Това беше нейният почивен ден, но тя някак си успя да я направи. Джо настояваше да я оставим за корица на албума, но аз не казах нищо, защото нямаше как да искам каквото и да било. Затова нищо не казах.

Пени твърдеше, че е малко блърната, но Джо много я хареса. И настояваше да я използваме.

Но най-хубавото беше, че на гърба на плочата има снимка на Джо, Мик и на Топър, така че хората, които идваха на концертите си мислеха, че в групата има само трима души. И чак в залата разбираха, че сме четирима - като броим и онзи от корицата.

Каква е връзката между музиката и изкуството ти? Виждаш ли различни прояви на едно и също творчество?

Рисуването е самотно занимание, което някой път може да е трудно. Но когато си с групата - това е сътрудничество, хора, които работят заедно.

Някой се сеща за нещо, или пък друг предлага нещо и на репетициите или опитване на разни неща, идеята се превръща в нещо друго.

При рисуването започваш от началото и завършваш накрая - но си сам.

Имам мотор. Помня, че веднъж слязох от него и влязох в кухнята. Свалих шлема, оставих го, после свалих ръкавиците, оставих ключовете и тръгнах да излизам. Като се обърнах назад и погледнах всичко, което бях оставил си казах - от това ще излезе добра картина.

Това са стари неща. Утре страницата ще се обърне и ще мисля за нещо друго. Не обичам да стоя на едно място, в един жанр. Обичам да изследвам възможностите на рисуването.