"Когато говорим за Ислямска държава в Ирак може би трябва да се помисли за причините, довели до възникването й. Ако причините бъдат премахнати, т.е. възможностите й да генерира собствени приходи, това е акцентът, върху който да се фокусираме", каза дипломатът Петко Дойков по време на представянето на книгата си за българоарабските отношения между 2004 и 2008, "Поредното начало".
"Ислямска държава е сериозно предизвикателство не само за България, но и цялата международна общност. Затова не само България, но и цялата международна общност са насочили своето внимание и усилия към решаване на проблема. Той е сериозен. До момента това, което се прави е правилният подход. Най-положителното в него е, че непрекъснато подлежи на адаптация и актуализация според условията, промените. Не бих противоречал на скептиците и по-критично настроените, но това, което се прави в момента, включително от ЕС и националните дипломатически служби съвсем не е малко. То не бива да се подценява. Не бива да пропускаме и че Русия е фактор. С нея трябва да се работи. Тя има влияние. Подходът към решаване на кризата в Близкия Изток би трябвало да е комплексен, а решението - политическо, когато говорим за Сирия" - заяви за Bulgaria On Air Петко Дойков.
Книгата
„Поредното начало. Българо-арабските отношения в периода 2004-2008 г.”, автор Петко Дойков, издателство „Монт” проследява българо-арабските отношения в периода 2004-2008.
"Поредно начало има голяма доза символика. Идеята е да покажа, че всеки нов екип, поел управлението в МВнР, включително и Арабска дирекция има желанието да продължи това, което е било направено преди него. Сензация няма. В исторически план България е имала много добри и активни отношения с Арабския свят. Въпрос на чест е за всеки, който поеме управлението на тази дирекция е да се опита да поддържа нивото, за да има приемственост", казва дипломатът.
Чуйте цялото интервю на репортерката Християния Червенкова с Петко Дойков.
Петко Дойков е служител на Министерство на външните работи от 1992 г. Бил е трети секретар в посолството на България в Египет (1993–1997 г.) и втори секретар в посолството исията на България към НАТО в Брюксел (1999–2003 г.).
Между 2008 г. до 2012 г. е посланик в Тунис, а от 2010 г. е акредитиран и като посланик в Мавритания.
В централното управление на МВнР е бил директор на дирекция „Близък изток и Африка” (2004–2008 г.), „Политика за сигурност” (2012–2013 г.) и генерален директор на генерална дирекция „Двустранни отношения” (2013–2014 г.).
На 10 юни 2014 г. връчва на президента Пранаб Мукерджи акредитивните си писма като посланик в Индия, а от септември 2014 г. официално встъпва в длъжност и като посланик в Шри Ланка със седалище в Делхи. От ноември 2014 г. е и първият български посланик, акредитиран за Малдивите.
Съавтор е на книгата „Казусът „Бенгази”: Българската дипломация в действие”.