Това, което най-много обичам в работата си, е невероятната простота на крайния продукт. Толкова сложен прост инструмент. Освен това, могат да се оценят толкова много неща в един нож. Как изглежда, как се усеща, историята му, материалите, създателят.
Това, което най-много обичам в работата си, е невероятната простота на крайния продукт. Толкова сложен прост инструмент. Освен това, могат да се оценят толкова много неща в един нож. Как изглежда, как се усеща, историята му, материалите, създателят.
Казвам се Челси Милър и правя ножове. Баща ми е ковач и дърводелец. Израснах в работилницата му и му помагах. Така започнах да работя с ръцете си. Отначало беше хоби, подарявах ножове на приятели за рождени дни. Всичките ми приятели ме насърчаваха да ги продавам на битпазара в Бруклин. След това успях да преместя работилницата си в Бруклин.
Вземам повечето материали от Северен Върмонт и събирах стари железни пили от фермите. Правя острието като използвам пилите. Събирам дървото от семейната ни ферма във Върмонт. Описвам стила си като груб и в същото време елегантен. Смисълът на рязането е да излееш енергията си, затова много от ножовете ми са извити напред. Това е усещане, което много харесвам и се опитвам да включа във всичките си ножове. От едната страна има място на настъргване и е много приятно да имате нож в ръката и да можете да режете и след това да настържете, каквото искате.
За мен успехът е да се чувствам вдъхновена за всеки нож, който изработвам. Никога да не мисля за това като за задължение. Защото всеки нож има свой собствен живот и трябва да бъде остър.