Балансът между професионалния и личния живот винаги е бил от критично значение за усещането за удовлетвореност на работното място. Променящите се изисквания на динамичните времa, в които живеем, наред с все по-мощното навлизане на новите технологии, неизбежно размиват понятието „фиксирано работно“ време. Оттук и изпълнението на задълженията в редица професии неизбежно включва „работа за вкъщи“ или „задължения през уикенда“.
Новите реалности са такива, че няма ясна граница между работата и дома, личния и професионалния живот. Хората днес са склонни да разкриват напълно себе си на работното място, включително споделяйки емоциите си и какво ги стресира всеки ден.
В този смисъл емоционалното благополучие е едно от новите предизвикателства за бизнеса.
Д-р Даниел Големан, директор в Консорциум за емоционална интелигентност, отбелязва, че точно, както е и в спорта, режимът на „работа-почивка- работа-почивка“ помага на мозъка ни да остане максимално фокусиран по време на извършване на професионалните ни задължения.
"Умният" бизнес осъзнава, че ресурсите, от които служителите имат нужда да извършват задълженията, не се ограничават само до компютри и бюра.
„Без почивка се увеличава и процентът на т.нар. изчерпване на нашия мозък,“ отбелязва още Големан и допълва, че показателни за това са, например, раздразнителността, разсеяността, умората, изтощението и честото сърфиране в социалните мрежи, когато би следвало да вършим нещо друго. В този смисъл успешното изпълнение на задачите минава не само през наличието на определени професионални качества, наред с подходящите обстоятелства и среда, но и с умението да изградим и постигнем емоционално благополучие, което да противостои на стреса чрез ефективна почивка след напрегнат работен процес.
В проучване за това кои са съвременните източници на стрес, проведено през облачната платформа meQuilibrium, насочена към формиране на практики за по-голяма гъвкавост на служителите, става ясно, че не работата е тази, която стресира най-много хората. От публикация на Джейн Брус за Forbes става ясно, че работата сама по себе си не е най-стресиращият фактор за включилите се в проучването. Говорейки за стрес, те по-често споменават -семейството, успеха и парите, отколкото „работата си“.
На база данните от допитването Брус представя и три мощни корелации между вътрешното и външното благополучие:
Когато служителите страдат заради лошо емоционално благосъстояние, са по-склонни да бъдат хронично стресирани, отбелязва Джейн Брус.
При това положение, те са по-малко способни да правят ( и да се задържат) на практически, здравословни промени, които имат положително значение за тях. Постоянното жонглиране в опит за управляване на конкурентните изисквания от работата и личния живот е това, което ерозира производителността и допринася за отвличане на вниманието, и още за разединение, депресия и в крайна сметка води до прегряване (Burnout).
И дори работата да не е основният източник на стрес все пак ефектът от емоционалното благосъстояние ясно се проявява в офиса. Нещо повече, изглежда, че може да подобрите резултатите на служителите си, като ги насърчавате да тренират повече и да се хранят по-добре.