Ед Кийтинг е фотограф от 30г.
Живее в Ню Йорк.
Носител е на наградата "Пулицър" за фотожурналистика за 2002.
Снимката, която избрал да представи за наградата е сервиз за чай от разрушените кули-близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001.
В интервюто си за Дейвид Гефин от 3 септ. 2014 Ед Кийтинг признава че не снима натюрморти, но е трябвало да предложи нещо необичайно по темата.
Във филма Capture на своя приятел-фотограф Марк Селиджър, Ед признава, че едва ли не случайно е започнал да снима разрушенията на 11/9. След като видял как на първите страници на вестниците се появяват снимки на фотожурналисти на свободна практика, си казал, че трябва да отиде там. И отишъл в работни дрехи, с каска, прекарал 5 нощи на Кота нула, докато получил голямата поръчка, а я получил, защото се оказал единственият, първият професионалист на мястото на събитието. Нещо като "лицензиран" фотограф.
Едуард Кийтинг работи дълги години с New York Times, сега изпълнява поръчки за издания като Time, Rolling Stone, "W" Magazine и New York Magazine. Творбите му са в десетки частни и обществени галерии, включително и в постоянната колекция на МоМА, Ню Йорк. Номиниран е за "Пулицър" единадесет пъти.
На 13 септември 2014 Ед пристигна в София, за да направи уъркшоп и да открие изложба.
Поканен от фондация "БГ прес фото" и с подкрепата на Посолството на САЩ, Ед направи безплатни портфолио прегледи на участниците на София фото фест.
Разговаряме с Ед в деня, в който преди 13 години снимката му на чаен сервиз, покрит с бял прах от срутените небостъргачи на Световния търговски център, обиколи света и остана сред най-популярните образи, напомнящи за трагедията от 11 септември 2001.
Разговаряхме до фонтана, на площад Славейков.
Добре дошли в София, Ед. Кажете, кое прави една снимка хубава?
Това е основният въпрос, който си задавах, когато започнах да снимам, на 25г.
Знаех, че ако мога да си отговоря, ще направя кариера.
10 години от сутрин до вечер бях обсебен от този въпрос.
10г. и 4 месеца по-късно бях нает от New York Times.
Кое прави снимката хубава?..
Снимката трябва да бъде единна..
Всъщност този въпрос остава за мен.
Все още се опитвам да отговоря на този въпрос.
Как станахте фотограф?
Учех литература в Columbia University, Ню Йорк. Получих стипендия от държавата.
Оказах се с 200 долара в джоба и реших да си купя подарък.
Реших да си купя фотоапарат.
Слязох в центъра на Ню Йорк и си купих фотоапарат.
След това излязох на улицата и след 5 минути знаех, че това ще правя цял живот.
Просто ми дойде - ей така.
Веднага разбрах какво ще правя.
Просто се случи за миг.
Кое е любимото ви място за снимане? Имате ли такова място?
Ню Йорк сити.
Този град има дълга традиция на улична фотография.
Аз съм журналист, но най-вече съм уличен фотограф.
Ню Йорк има страхотна фотографска традиция.
Виждам се като човек, който трябва да поеме факела от предишното поколение фотографи и хроникьори на живота на улиците на Ню Йорк.
Аз съм следващото поколение.
Реших да се посветя на тази работа.
Били сте на Кота нула. Според вас как се промени журналистическата професия преди и след 11 септември?
Ами, целият свят се промени!
Сега има много повече охрана.
Преди можеше да се влезе на много места.
Можеше да влезеш във всяка сграда в Ню Йорк, да се качиш на покрива.
Има много изоставени сгради, които са интересни..
Сега всичко е заключено.
Стана по-охранявано.
По-трудно се работи.
Хората са много по-внимателни към хората с фотоапарати.
По-трудно стана.
Работили сте със звезди на шоубизнеса. Гледах филма на Марк Селиджър, Capture, в който говорите за една снимка на Мик Джагър, която сте открили зад бюрото си. Така ли работите със звездите?
Ами.. Това беше смешно.
Това беше един негатив на Мик Джагър.
Беше паднал зад бюрото ми.
Събираше прах там.
Бил съм го оставил на бюрото и после съм го забравил.
Една година по-късно го намерих зад бюрото и го вдигнах.
Две-три години го оставих да си седи там.
След това се оказа, че седя на пода 10г. преди да извадя снимките, за да видя кой е остарял по-добре, негативът или Мик Джагър.
Мисля, че негативът издържа по-добре от него самият. Визуално.
Коя е любимата ви тема, например улична фотография, репортажи, натюрморт, портрет, звезди?
Естественото ми място във фотографията е на улицата.
Обичам да снимам обичайния ход на нещата в Ню Йорк.
Не знам.. интересувам се да разбера..
Щом ме питате за теми.. вероятно отчуждението, самотата.
Както се чувства човек в този век, в това хилядолетие.
Това са темите, които ме интересуват.
Изолацията и самотата.
Изобщо - щом се заема с него, мисля, че точно това съм търсил много внимателно.
Вероятно това е проекция на мен самият.
Всеки днес може да бъде фотограф. И репортер. Какво мислите за това?
Смятам, че има много фотографи, много.
Многото снимки и многото фотографи затрудняват избора. Трудно е да откриеш добрата работа в наши дни.
Всичко се снима.
Въпросът е - каква е моята работа в момента?
Дали това, което правят всички хора наоколо?
Трябва да направя оценка на това, което правя.
Но все пак продължавам да правя това, което винаги съм правил.
Опитвам се да не променям начина си на работа.
Това, което правят всички други - нека да го правят.
Аз съм си аз.
Те не могат да са като мен.
Аз не мога да съм като тях.
Просто съм си аз.
Професионално имаше огромно влияние.
Списанията и вестниците вече могат да вземат снимки от граждани.
Тези снимки вече се купуват.
Това малко натовари професията.
Но вие участвате в социалните медии. Активен сте в Instagram например.
Харесва ми.
Това промени ..
Не промени цялата ми представа за фотографията, а просто открих, че отново ми е интересно и забавно.
Снимах черно-бяла фотография на лента с Leica от 30г.
И все още го правя.
Но ..
Това е като да ядеш наденица по 30 дни в месеца..
Времето му минава, човек остарява..
И изведнъж се появява нещо ново.
Много се забавлявах. Както отдавна не бях го правил.
Почти цяла година почти не използвах този фотоапарат на улицата.
Снимах само с телефона си.
Сега отново използвам повече черно-бяла фотография на улицата.
И пак ми е интересно.
Сега мога да правя и двете неща, да ги редувам.
Това ми дава много енергия.
Освен това обичам да споделям работата си.
Обичам да снимам.
Понеже обичам да снимам черно-бяла фотография, може да не промия снимките 3 месеца.
А така снимам и споделям на момента.
Това много ми харесва.
Става дума за споделяне.
Няма бариери както преди.
Какво е оборудването ви?
Използвам Leica, лентов фотоапарат.
В повечето време, 95% от работата си.
Какво казвате на аматьора-фотограф, който иска да снима? Какво да си намери - скъпа техника или просто да снима с телефона си?
Казвам им, че няма значение с какво снимат.
Трябва да имате визия.
Можете да използвате всякакъв фотоапарат.
Добрият фотоапарат няма да ви направи добър фотограф.
По-добрата техника няма да ви направи по-добър фотограф.
Хората обаче все се объркват.
Мислят си, че по-добрият фотоапарат ще им помогне.
Да, ще ви помогне след известно ниво.
Но дотогава по-добрият фотоапарат няма никакво значение.
Прожекция и представяне на творчеството на Едуард Кийтинг, срещи и разговори в Американския център: 16 септември от 20:00 часа.
Изложбата "НЮ ЙОРК" на Ед Кийтинг се открива на 17 септември 2014, от 19:00 часа в галерия "Фотосинтезис" (бул. "Васил Левски" 55).
Страницата на Ед Кийтинг в Instagram.
Страницата на Ед Кийтинг във FB.
Вижте записа на цялото интервю във видеото.