Китай отчита бум в строителството на музеи

Музеят за съвременно изкуство The Red Brick се намира в Пекин, в район, който наскоро е урбанизиран. Улицата до него е широка и прашна. Отсреща две кучета лежат задъхани пред ресторант Orchard, където служителите отпиват чай, борейки се с обедната горещина.

Музеят изглежда така, сякаш е бил поставен на мястото си тази сутрин. Стените му са лъскави, а буквите - ярко жълти. Вътре климатици поддържат нормална температура в седемте изложбени пространства, в които всички светлини са включени. Въпреки това освен една шепа произведения, поставени в един от ъглите в близост до входа, няма абсолютно нищо друго за разглеждане. Разходката в него е като разходка в празен олимпийски басейн.

The Red Brick е завършен преди повече от година и е дело на строителния предприемач Ян Джижи, който е родом от Ксинтай, малък град, намиращ се на 350 км югозападно от Пекин. Градът е белязан от строителен бум, подсказвайки, че не само в Пекин и Шанхай се строят толкова много музеи. Защото нови и нови музеи изникват почти всеки ден, а много от тях все още са без колекции и куратори, пише Economist. 

“Виждали сме строителен бум на музеи другаде, но не и с такъв мащаб и с такива устойчиви темпове”, твърди Джефри Джонсън, директор на Департамента за изучаване на китайските мегаполиси към Колумбийския университет.

През 1949 г., когато Комунистическата партия идва на власт, Китай има само 25 музея. Голяма част от тях са изгорени по време на Културната революция през 1966-1976 година, а колекциите им са разпръснати. Бързото развитие и урбанизацията, които са част от политиката на Дън Сяопин за “реформа и отваряне” на страната след 1978 г., водят и до бум в създаването на музеи, които направиха повече от просто да заменят това, което е било загубено преди. 

Сега всяка столица на провинция изгражда нов музей или модернизира някой от тези, които съществуват на територията ѝ. Всичко това се разглежда като добър начин за създаването на културна програма, дори и сградата да няма какво точно да предложи за дълъг период от време. Богатите китайски колекционери пък създават частни музеи, за да покажат съкровищата, с които са се сдобили.

Според петгодишния план за развитието на Китай, до 2015 г. в страната ще има 3500 музея. Тази цел беше постигната три години по-рано от поставения срок. Само през миналата година са отворени рекордните 451 музея, а общият брой музеи достигна 3866 до края на 2012 г., уточни Ан Лаишун, вицепрезидент на Китайската музейна асоциация. За разлика от тези данни, в САЩ през десетилетието преди финансовата катастрофа от 2008 г. са създавани само по 20 до 40 музея годишно.

Обществените музеи обаче не са традиционна част от китайската култура. Великите колекции от китайски нефрит и фигури от порцелан са били държани дълги години в Летния дворец в Забранения град в Пекин и малцина избрани са имали щастието да ги видят. През 1948-1949 г., след японската инвазия и избухването на гражданската война, силите на Чан Кайши местят най-добрите произведения в Тайван, където те остават, след като комунистите печелят властта. Част от това, което е останало, днес може да се види в Националния музей в Пекин, но нито един музей в Китай не може да сравни колекцията си с тази на Националния дворец музей в Тайпе.

Китайските власти искат да променят ситуацията. Те посочват, че най-големите градове в света, включително Ню Йорк, Париж и Лондон, имат важни музеи, ето защо Китай трябва също да има такива. Китайците искат да покажат древната си култура на местните и на чужденците, както и да обърнат внимание на това колко е важно да се помни миналото и да се образова младото поколение.

През 2009 г. по време на заседание Държавният съвет обяви, че културата става стратегически отрасъл и основната цел е модернизиране. Сегашният петгодишен план, обхващащ периода от 2011 г. до 2015 г., конкретизира тази държавна политика в детайли. В него се посочва, че културата е “духът и душата на нацията” и е мощна сила за развитието на страната. С течение на времето тя ще се превърне в ключова индустрия, която ще носи най-малко 5 на сто от БВП. Това е два пъти повече отколкото културата допринася в момента.

Музеите са неизменна част от тази политика и техният брой се увеличава бързо, а в много случаи дори твърде бързо. На фона на бързото строителство обаче Китай изостава в създаването и показването на колекции и изложби, в обученията на куратори, критици и останалата част от служителите в музеите, както и в образователните програми, свързани с този тип сгради, помещаващи изкуство.

В Пекин правителството планира да превърне част от Олимпийския парк, създаден за игрите през 2008 г., в културно средище, където ще се помещават три нови музея, опера и нова национална библиотека. Една от главните атракции ще е новият Национален художествен музей на Китай (NAMOC). Досегашният такъв е създаден при предишния строителен бум през 1958 г. Той се помещава на пет етажа и 8300 кв. м изложбена площ. Новият ще бъде шест пъти по-голям, но изграждането му все още не е започнало.

В момента в NAMOC има 110 000 произведения, основно китайско изкуство, създадено след падането на династията Цин през 1911 г. Постоянната изложба включва селекция от тези творби, а на последния етаж са разположени около 100 чуждестранни картини, дарени от германския колекционер Петер Лудвиг.

Доскоро културата изглеждаше само като строго следена от правителството дейност, но бумът на обществени музеи резонира ясно и в частния сектор. Богатите колекционери искат да покажат творбите, които притежават, в рамките на нови скъпи изложби.

Най-добрите музеи успяват да задоволят нарастващото обществено търсене на култура. Поколението на Мао Дзедун е учено, че традиционното изкуство на Китай е назадничаво и не си струва вниманието. В момента младите китайци се интересуват както от традиционните, така и от съвременните изкуства. Една от областите, която наскоро доби по-широка популярност, е китайското рисуване с мастило, представляващо нов поглед към старата традиция.

Случващото се не означава лесен успех. Централата по изкуствата, помещаваща се в бивша промишлена сграда, подобна на Tate Modern в Лондон, се превръща в музей за по-малко от година. Рекордно краткият срок за създаването ѝ осигурява откриване точно на време, за да може тя да бъде домакин на Шанхайското биенале през 2012 г. Въпреки това музеят остава без постоянна колекция и не успява да наеме куратори на пълно работно време. Фактът, че остава празен през по-голямата част от времето, в крайна сметка води до затварянето му.

Междувременно в Шанхай предстои да бъдат отворени два нови музея за съвременно изкуство. Въпреки фанфарите съществува реална възможност те да не успеят да намерят мястото си в дългосрочен план.

Това са само част от главоболията, с които те се сблъскват, като се има предвид китайската културна политика. Частните музеи трябва да се примирят със скъпите облигации и получаването на лицензи за внос на произведения от чужбина.

Чувствителните исторически моменти също оказват сериозно влияние. Изложбите, свързани с Културната революция, по-често могат да бъдат допуснати в частните музеи и то не в столицата, а предимно на юг.

Съвременното изкуство често изпитва търпението на властите. Границите се размиват, но повечето автори знаят докъде точно им е позволено да стигнат.

Повече за пазара на изкуство в Азия може да видите в материала на Bloomberg!