Телевизия Bulgaria ON AIR единствена у нас излъчи пряко удивителния скок на Феликс Баумгартнер от стратосферата, при който той счупи звуковата бариера, подобри няколко рекорда и разшири с още малко представата ни за границите на човешките възможности. Сега – отново единствени в България – ви предлагаме и първото детайлно интервю на Феликс след триумфа му.
Здравей, Феликс. Поздравления за невероятните постижения! Измина малко време от скока. Как се чувстваш сега?
- Изпитвам изключително облекчение. По проекта Stratos работихме повече от 5 години. Имаше много върхове и спадове. Беше толкова трудно! Лягаш и ставаш с проекта. Съзнанието ти е изцяло погълнато от него. В крайна сметка, това е най-щастливият момент от живота ми.
За какво си мислеше, преди да скочиш?
- Нямаше много какво да мисля - бях толкова концентриран върху това да изляза благополучно от капсулата. Навън беше уникално - виждаше се земното кълбо, виждаше се колко черно е небето отгоре – напълно черно. В този момент осъзнаваш, че всичко, което те заобикаля, е напълно враждебно. И осъзнаваш още, че си единственото човешко същество на това място. Знаех, че никой друг на света не изпитва това, което изпитвам аз в момента. Но целта беше да изляза от капсулата наистина бързо, защото след отделянето от кислородната й система ми оставаше въздух само за 10 минути.
Какво стана, когато започна да се въртиш?
- Знаех си, че ще започна да се въртя, защото там всъщност няма въздух - там е пълен вакуум. Няма въздух. В същото време знаеш, че никога не си тренирал преминаването на скоростта на звука – това не може да се тренира. Или става, или не. Това означава, че имаш около 50 секунди, за да намериш решение как да спреш въртенето. И аз успях. Овладях положението за 50 секунди и от този момент нататък не го изпуснах повече от контрол.
Ти премина звуковата бариера. Осъзна ли още тогава какво си постигнал?
- Нямаше абсолютно никакъв знак, който да ми подскаже, че съм преминал звуковата бариера. Учените от екпипа ме предупредили, че ще усетя ударна вълна, но не почувствах нищо подобно. През целия ми път надолу всъщност не знаех дали съм преминал скоростта на звука. Докато отворя парашута, си мислех дали сме изпълнили всичко, което бяхме планирали. Когато се приземих, много хора ми повтаряха, че е имало звук при преминаването на свръхзвуковата бариера – чак тогава разбрах, че съм се движел със скорост, по-голяма от скоростта на звука.
Проектът донесе ли ти удовлетворение?
- Не ми хареса толкова самият скок, а как работих по този проект. Много се забавлявахме с екипа. Много беше приятно да работя с Джо Китингър. Самият скок беше толкова труден, имаше толкова много зад кулисите. Ние положихме много усилия. Може би за първи път истински се забавлявах, когато се отвори парашутът.
Какво става с теб след проекта? Сега, когато няма повече тестове и тренировки?
- След скока ли? Ами, аз съм същият човек. Но животът ми много се промени, защото хората сега ме познават по улиците. Тук, в Ню Йорк, когато пристигнах на летището, имаше много хора, които ме чакаха, имаше плакати, давах автографи. Хората чакат с часове пред ресторанти, за да им дам автограф. Дори нощем, когато се прибирам в 4 сутринта, отвън има хора, които ме чакат. Да, чувствам се горд, защото съм направил нещо толкова трудно, което има значение за целия свят. Това означава много за мен.
Колко пъти гледа кадрите от скока? Настръхваш ли, като ги гледаш?
- Не настръхвам. Но го гледам често. Опитвам се да вляза в детайлите на това какво се е случило, да разбера как съм се справил. Разбира се, мотивиращо е, ако си направил нещо такова, а след това да видиш себе си в космоса. Това е картината, която винаги съм си представял, когато работех по този проект. И ... накрая стана реалност.
Феликс, сега те оставяме, много ти благодарим.