Кого загубихме през 2011

2011, освен с арабските революции и европейската дългова криза, ще се запомни и със смъртта на редица знакови личности - актьори, диктатори, терористи, певици. За кого си спомняме в дните за равносметка?

В ПОЛИТИКАТА. С обичайното си чувство за ирония смъртта отнесе почти по едно и също време две диаметрално противоположни личности в политиката: Вацлав Хавел и Ким Чен-Ир.

Хавел бе дисидент, интелектуалец, символ на борбата за демокрация в Източния блок; след себе си той остави една модерна европейска Чехия, забравила вече тежкото наследство на комунизма.

Ким бе начело на последната оцеляла тоталитарна диктатура, обрекъл народа си на изолация, изостаналост и бедност, и превърнал Корейската народно-демократична република в една от най-плашещите държави в света (с четвъртата най-голяма армия и с ядрено оръжие).

Ким е наследен от сина си и поне за момента не се очертават промени в КНДР. Не така стоят нещата в Либия - още една тоталитарна страна, която загуби лидера си. Всъщност не просто го загуби, а сама го уби. Муамар Кадафи загуби живота си по същия начин, по който печелеше битките си приживе - с кръв и насилие. Тепърва ще видим дали смъртта му ще даде на слабонаселената пустинна страна мир и благоденствие, или трудностите пред нея тепърва предстоят.

Голямата новина на годината бе, разбира се, краят на човека, обявен за главен враг на западното общество - Осама бин Ладен. Десет години след зловещия 11 септември 2001 терорист номер 1 най-сетне бе открит от американците. Дали убийството му ще сложи край на заплахата "Ал Кайда"? Още един въпрос, на който може да отговори само времето.

Още няколко значими фигури в историята на ХХ век не доживяха второто десетилетие на ХХІ. Отиде си Уорън Кристофър - американският държавен секретар, който уреди мира в бивша Югославия; отиде си и предшественикът му на поста Лорънс Ийгълбъргър.

Студената война сякаш окончателно премина в страниците на историята след смъртта на Светлана Алилуева, единствената дъщеря на Сталин. Макар да не игра важна историческа роля, нейната съдба бе красноречив символ на злощастията и недостатъците на съветския тоталитаризъм.

В последните дни на декември почина и Кристофър Хичънс - писател, журналист, критик и най-гръмкият глас на атеизма в епоха на нарастващ религиозен фанатизъм.

В БИЗНЕСА. Вероятно кончината, която затрогна най-много хора, бе тази на Стив Джобс - основател на Apple, чийто продукти промениха живота ни, и всепризнат маркетингов гений. Смъртта му от рак разтърси света, навсякъде по планетата хора спонтанно оставяха снимката му по тротоарите заедно с цветя и запалени свещички. Биографиите му очертават противоречивия образ на егоцентричен, твърде суров на моменти човек. Но в паметта на широката публика Джобс остана като необикновено прозорлива и далновидна личност, чиято житейска философия си струва да се следва.

През 2011 си отиде и Лео Кирх - германският медиен магнат, който искаше да направи революция в начина, по който работят (и печелят) телевизиите - и който вместо това накрая се сгромоляса и повлече със себе си немалко от партньорите си.

В ШОУБИЗНЕСА. Холивуд се прости с една от иконите си - Елизабет Тейлър почина на 79-годишна възраст след живот, запълнен със стотици паметни роли ("Котка върху горещ ламаринен покрив", "Клеопатра", "Кой се страхува от Вирджиния Улф"), две награди "Оскар" и осем брака.

През 2011 си отиде и друга актриса с подобна слава, макар и в различна част от света. Людмила Гурченко, вероятно най-голямата звезда на съветското кино ("Гара за двама", "Сибириада", "Пет вечери"), почина нелепо през март от усложнения след падане върху леда.

Едно от най-неочакваните и трагични събития на отминалата година бе смъртта на Ейми Уайнхаус. Британската певица си отиде едва 27-годишна след системни злоупотреби с алкохол и наркотици. Личните й проблеми обаче не помрачаваха невероятния й талант, който й донесе милиони продадени албуми и 5 награди "Грами".

В края на годината ни напусна и Сезария Евора, "босоногата дива" от Кабо Верде. Певицата, открита вече на стари години от един френски импресарио след живот, прекаран в мизерия и пеене по кръчмите, бе може би един от най-запомнящите се гласове на последното столетие.

В СПОРТА. Един от последните символи на отминалата романтична епоха във футбола - бразилският магьосник доктор Сократес - си отиде в края на 2011 след живот, прекаран в нарушаване на правилата. Ще го запомним като капитан на може би най-добрия отбор, който така и не спечели световната титла - Бразилия от 1982 година.

Футболът загуби още няколко големи имена, като някогашния унгарски носител на "Златната топка" Флориан Алберт и големия хърватски треньор Томислав Ивич. Гари Спийд сам сложи край на живота си, и то тъкмо когато воденият от него тим на Уелс показа най-добрите си игри от десетилетия насам.

Отвъд океана най-много скръб предизвика кончината на Джо Фрейзър, един от най-великите професионални боксьори на всички времена, останал в историята най-вече с епичното му съперничество с Мохамед Али.

В БЪЛГАРИЯ. В последните седмици на годината българското кино загуби две емблематични личности - актьора Велко Кънев, когото винаги ще помним заради "Оркестър без име" и "Да обичаш на инат", и режисьора Иван Андонов, създал двата може би най-обичани български филма на всички времена - "Опасен чар" и "Дами канят". С ролите си в тях незабравим остана и Георги Русев, който също ни напусна през 2011.

Телевизиятта пък се прости с две от популярните си лица. Отиде си Васа Ганчева - журналист, критик, преводач. Простихме се и с Ричард Груев, един от доайените на спортната журналистика и пионер в областта на моторните спортове.

Със сигурност телевизионният екран никога няма да е същият след 1 май, когато почина Иван Славков - Батето. В колоритния си живот той бе и телевизионен деец (шеф на националната телевизия през 80-те), и обект за камерите с характерния си хумор, бохемските си навици и разнообразната си (и понякога скандална) дейност като политик, олимпийски деятел, президент на Българския футболен съюз и какво ли още не.