fallback

Авиошоу: европейските космически мисии, 22/11/2015

В първата част: кап. Цвятко Луканов за сигурността на борда

22.11.2015 | 21:28

В Авиошоу на 22 ноември 2015:

Първа част - кап. Цвятко Луканов пилот от гражданската авиация коментира сигурността на борда

Втора част – проектите на Европейската космическа агенция ESA

  • Мисията “Розета” - една година след кацането на кометата Чурюмов-Герасименко;
  • LISA Pathfinder - мисията на ESA, която търси начин да улови гравитационните вълни в открития космос;
  • Мисията Sentinel - поредният от съзвездие от спътници, които ще наблюдават промените в земния климат.

Вижте предаването с Александър Богоявленски във видеото.

 

Още по темата

Розета

Мисията „Розета“ навлезе в решителната си фаза преди точно една година, изпълнена с изключителни научни открития. След кацането си на кометата Чурюмов-Герасименко, комбинацията от непрекъснати данни от кораба-майка в орбита и информацията, изпратена от спускаемия апарат Филе, ни нарисува подробна картина на един скитник из нашата Слънчева система, на възраст няколко милиарда години.

На последните снимки на кометата се виждат необичайни терасовидни характеристики на релефа, които приличат повече на лукова обвивка, ями с дълбочина над 400 метра. Тези слоеве помогнаха на учените да установят, че кометата се е образувала при сблъсък между две комети, което й е придало характерната форма на гумено пате.

Кометата няма магнитно поле, но Розета е засекла изтичането на различни газове от ядрото, сред които водни изпарения, въглероден диоксид, водороден сулфид и дори аргон, който се открива за първи път на подобно космическо тяло.

 „Най-голямата изненада за нас е откриването на молекулярен кислород.  Това ни показва, че водните изпарения са били формирани в молекулярния облак около кометата, при това не в рамките на Слънчевата система. Той вече е съществувал, когато тя е навлязла в нея", каза Картин Алтвег, ROSINA, ESA  

Още по темата

Инструментът VIRTIS разкрива как водата е била транспортирана от вътрешността на кометата към нейната повърхност чрез процес на сублимация – когато водата променя агрегатното си състояние от лед към газ без да преминава през течната фаза.

„Измерихме количествата лед и температурата му в различни точки на кометата, приближавайки се към сенчестите зони. При този процес виждате анти-корелация – когато имаме голямо количество лед температурата е най-ниска, а когато температурата се повиши ледът намалява, тъй като преминава през сублимация“, каза Фабрицио Капачони, VIRTIS, ESA.

 

Мисията на ESA Розета се изпълнява от множество лаборатории в няколко държави, а центърът й е Мадрид.

„Мисията ще бъде удължена до септември следващата година, като идеята е да спуснем орбиталната станция Розета спираловидно към кометата, като бавно намаляваме височината, докато накрая приземим кораба на повърхността.

Надяваме се процесът да бъде под контрол колкото е възможно по-дълго, като през цялото време поддържаме комуникация с апарата“, каза Патрик Мартин, мениджър на мисията Rosetta.

 

Още по темата

LISA Pathfinder

 "Лазерна интерфереомерна космическа антена": Името говори много и за това, към което е насочена мисията-да валидира технологията, необходима за засичане на гравитационни вълни и полета от космоса. Гравитационните вълни ще открият нова глава в разбиранията ни за Вселената и ще подпомогнат потвърждаването на Общата теория за относителността на Айнщайн. LISA Pathfinder ще бъде изстрелян в края на ноември на борда на ракета-носител Вега от космодрума Куру във Френска Гвиана.

Мисията ще тества изключително прецизната технология, която е необходима за измерването на тези вълни, което е първа крачка към отварянето на нов прозорец към Вселената на гравитацията.

“Общата теория на относителността предвижда това, което очакваме да видим от гравитационните вълни под формата на изкривявания на време-пространството. При много силен сигнал, това би означавало сливането на две галактики и сблъсъкът на две супермасивни черни дупки, които се намират посредата им.

След това трябва да измерим пико метри - като един пико метър отразява промени с големината почти колкото размерът на един атом. Това е много трудно, а според някои и невъзможно”, каза Пол Макнамара, LPF, ESA

Тези измервания са възможни само с много голям детектор, GEO600, с две 600-метрови лазерни ръце, прибрани във вакуумни тръби, които работят под точно определен ъгъл една спрямо друга в полетата край Хановер, Германия.

 

Sentinel-3A

Подготовката на новия европейски спътник за наблюдение на Земята, Sentinel-3A приключи и системата скоро ще се отправи към старта с ракета-носител Рокот от руския космодрум Плесецк. Sentinel-3A ще има ключова роля в програмата Коперник на Европейската космическа агенция, най-голямото световно усилие за наблюдение на климатичните промени. Сателитът има на борда комплект от високочувствителни прибори, които трябва да изпращат на Земята прецизни данни за състоянието на световния океан, ледена обвивка, суша и атмосфера.

Sentinel-3A е произведен от френско-италианската компания Thales-Alenia Space в Кан, Южна Франция, където приключва подготовката му за изтрелване в началото на декември. Спътникът с височина 3.7 метра и тегло от 1150 кг ще бъде изведен в орбита от руския космодрум Плесецк.

“Sentinel 3 ще изпълнява много специфична роля, която ние наричаме “очертаване на килим”. Това е глобална мисия, която трябва да наблюдава всички аспекти от повърхността на земята - суша, вода и лед, и да изпраща данни възможно най-бързо", каза Бруно Берути, мениджър на проекта Sentinel 3, ESA

Sentinel-3 е мулти-инструментална мисия, която носи на борда си както оптически, така и микровълнови инструменти, които ще извършват високопрецизни измервания на топографията на океанската повърхност, температурата на сушата и океаните и измерване на цветовите контрасти. Данните се предават свободно и са достъпни безплатно до потребителите на Земята, като по този начин помагат на климатолозите да предвиждат климатичните промени и да извършват прецизно наблюдение на климата, които ще са от полза за ежедневната им работа. Данните, предавани от спътниците на програмата Коперник ни помагат да разбираме по-добре всичко, което се случва с климата на Земята.

 

fallback
fallback