Полк. Димитър Петров-заместник командир авиобаза Граф Игнатиево. Интервюто е записано по време на авиошоуто 102г. ВВС "Това сме ние" 2014.
Полк. Димитър Петров-заместник командир авиобаза Граф Игнатиево. Интервюто е записано по време на авиошоуто 102г. ВВС "Това сме ние" 2014.
Уникално шоу направихте. Как се чувствате, след като видяхте как близо 50 000 души на земята скандираха и ръкопляскаха? Виждате ли светлото бъдеще за българските ВВС?
Много съм доволен, защото въпреки че нашият труд е някак си зад кулисите, не се вижда от хората, това беше много добър шанс да покажем какво наистина работим. Това, което днес показахме не е нещо специално, а показва нашата ежедневна работа. Доволен съм, че хората виждат какво наистина правим.
След като хората са го видели, надявам се, че вече ще сме по-добре разбрани.
И за натоварването, което понасяме, и за самото естество на работата ни.
И след това ще бъдем по-добре разбрани за нуждите, които имаме, за да поддържаме всичко това.
Започнах да говоря за бъдещето и може би тук беше част от бъдещето на българската авиация. Имаше доста деца. Трудно ли се става пилот сега в България и какво бихте ги посъветвал, ако имат такава амбиция?
През цялата си българска авиационна история винаги сме се славили с отлични, летци, с перфектни летци, с най-добрите летци.
Това е било защото в България винаги е било много трудно да станеш летец и да останеш летец след това.
Хората, които идват в авиацията не са просто хора, които искат да летят, а хора, които са говори на абсолютно всичко, за да достигнат до тази мечта.
От тази гледна точка хората, които в момента работят в бойната ни авиация са намерили сили в себе си да превъзмогнат много лишения и да преодолеят много трудности.
Не е лесно да си летец, не е лесно да влезеш в авиацията и да останеш в нея, защото когато навлезеш в бойната авиация, разбираш колко много струва да останеш.
Наистина според мен си заслужава.
Авиацията взема много, но и много дава. Какво ви даде на вас всички тези години, в които летите?
Без авиацията, без летенето нямаше да съм същият. Даде ми това, което съм.
Не мога да си представя живота без авиацията.
Според вас какво заслужават в бъдеще българските ВВС? Не само като бойна техника, като дух и уважение?
Ние получаваме това, което заслужаваме. Лошото е, че за да получим тези неща, трябва да имаме разбирането на хората, от които зависят - ресурсите.
Авиацията е нещо много комплексно и скъпо. И в същото време нещо, без което не може.
Само тези, които са си позволили грешката да останат без авиация, могат да кажат какво е да нямаш защита на небето. Само тогава можеш да разбереш какво е да нямаш бойна авиация.
За съжаление, тъй като от години насам добре, че не се е налагало да ни използват в реални условия, но хората започват да губят представа за същността на нашата работа. Какво даваме ние.
Може би са необходими събития, които да го припомнят?
Не, не са необходими. Достатъчно е да се видят нещата по-отблизо
Тогава ще разберат нашата работа, нашата функция.
Не е нужно да умират хора, за да разбират останалите, живите, за какво сме.
Вижте видеото.