Пилотът-ветеран Петко Бурлаков, летял на свръзхвуковия Су22М4 коментира възможностите и предизвикателствата пред младите пилоти, необходимостта от промени, диктувана от времето и развитието на технологиите.

Интервюто е записано по време на авиошоуто 102г. ВВС "Това сме ние" 2014

За мен е много вълнуващо, защото това е първото авиошоу, което ще бъде изключително само с български екипажи. Досега винаги участват чужденци, а сега ще видим изявата само на български летци.

Това е много вълнуващо.

От 12г. не съм във военната авиация.

Много добре, че беше направено в София, въпреки че създаде някои неудобства от страна на РВД и трафика на летище София.

Но е много добре.

Спокойно може да кажем, че българските ВВС все още имат много какво да покажат не само пред българската публика, но и пред своите партньори, нали?

Нашите летци са изключително интелигентни и с големи възможности. При този малък нальот, при тази подготовка, ще видите какво ще изпълняват, те продължават да летят.

При една нова техника, ако ни се даде в ръцете, равни на тях няма да има.

Близо 20г. се говори по тези въпроси - не само сред българските военни среди, но и сред политиците - за нова техника. Това политическо решение ли трябва да бъде?

Политическо трябва да бъде. Но политиците трябва да се вслушат и в мъдрия глас на експертите, нашите военни експерти, които имат много правилно виждане относно нуждите за нашата авиация и след това да си вземат политическото решение с оглед интересите на България. И като партньори в НАТО.

Споменахте, че нашите пилоти имат много какво да покажат. Кой според вас или кои са машините и системите, които те заслужават?

Бих предпочел от всички на пазара в момента Eurofighter или Grippen.

Ще кажете F16.

Да, F16 има своите качества, има своето място, но той е все пак на края на годините.

Бъдещето - това е Eurofighter и Grippen.

Особено Grippen е много подходящ за нашите условия, защото е евтин в обслужването и самата фирма предлага 100% офсетна програма за закупуването на този самолет. Това е изключително изгодно за нашата икономика.

Имайки предвид нейното състояние - това ще даде много.

Не само новите бойни системи ще имат ключова роля за бъдещето на българските ВВС, но и подготовката на пилотите и екипажите, както и техническия персонал.

В това отношение как виждате разликата от 10 години по-рано и сега?

Разликата е доста голяма. Имаме голям напредък.

Самолетите са с цифрова авионика. Всичко е на дисплей. Като пилатус, независимо, че са витлови, те са една нова, модерна авионика, която предполага бъдещето.

Разликата е вече доста голяма. И изискванията към летците в интелектуално и образователно ниво са вече други.

Както всички технологии дръпнаха напред, така и авиацията и изискванията към летците.

Галерия Разгледай

Галерия Разгледай

Ако трябва да направим паралел между българските ВВС и натовските ни партньори - къде сме ние?

Навремето много се шегувахме с разни измислени мисли на Мао, та той бил казал, че за да се научиш да плуваш, трябва да плуваш.

Ще го перефразирам: за да се научиш да летиш, трябва да летиш.

Независимо на какъв самолет ще се правят нещата, тренингът, нальотът е най-важното.

При това положение, в което сме, една нова техника ще ни дръпне много напред в НАТО. И по-рано, а и сега българските летци с по-малко нальот имаха по-добри резултати, както от съюзниците от Варшавския договор, така и от някои от страните от НАТО.

Споделете ни интересно преживяване като активен пилот на изтребител.

Всичко е преживяване.

Запомнил съм как аз и подп. Светославов, лека му пръст, четири години само двамата имахме разрешение да хвърляме бомби за изтребителната авиация. Термични бомби от 9 хиляди метра, разпалваха се на 7000.

И изтребителите стреляха по тях.

При една от ситуациите времето се влоши страшно много и тръгнах да кацам, но не можах, подминах летището, и тогава рискувах и насляпо снижих, видях светлините и с авариен запас едва успях да кацна.

Това беше през нощта.

Тогава бяхме с много добра подготовка - първокласни летци. Кацнахме на минимума, на собствен фар. Това е върхът на подготовката.

Много от българските авиобази през годините бяха закрити. Сега останаха само няколко, има ли нужда от инвестиции в материална база в България?

Във всички случаи се иска модернизиране на всичко. От стаите за почивка, за указания, и поне още едно летище.

Вижте целия епизод от предаването във видеото.