fallback

Липсата на възможности кара жените да напускат IT сектора

Дисбалансът между личния живот и работата не е проблем за дамите, смята вицепрезидентът на VMware Тереза Къшнър

31.03.2016 | 14:32 Автор: Луиза Божинова

Тереза Къшнър заема поста вицепрезидент "Enterprise Information Management“ във VMware. Присъединява се към компанията през 2012 г., за да въведе стратегически активности за управление и анализ на данни. Преди да стане част от VMware, е била старши директор "Customer Intelligence“ в Cisco Systems, а преди това е работила в IBM като директор "Маркетинг“, като е отговаряла за растежа на пазарния дял и приходите.

Къшнър е автор на книгите “Managing Your Business Data from Chaos to Confidence” и “B2B Data-Driven Marketing: Sources, Uses, Results”. Тя е и един от основателите на програмата VMwomen, която има за цел да насърчи разнообразието в екипите на VMware чрез менторство и дейности за професионално и личностно развитие. Именно за нея Тереза Къшнър ни разказа малко повече.

Разкажете ни повече за себе си. Как се озовахте в технологичния свят?

Озовах се в света на технологиите по стечение на обстоятелствата. Когато бях малка, баща ми имаше магазин за компютри. Той разработваше софтуер за големи платформи, но аз искрено мразех работата му, защото се налагаше да му помагам всеки уикенд. Зарекох се, че няма да се занимавам с подобна дейност в бъдеще, затова се насочих към магистратура по журналистика.

Но едно от нещата, които открих, е, че журналистите не са най-добре платените хора в света. Те работят ужасно много, но не получават достатъчно. Ето защо отидох в колежа с моята магистърска диплома и казах на ръководителя си: “Очаквам да мога да ям и да мога да си купувам обувки. Храната и обувките са важни за мен, но с журналистическа заплата трудно ще мога да си позволя повече”. Тогава той ми каза, че предишния ден при него са били представители на Texas Instruments и според него трябва да отида да говоря с тях. Ето как стартирах кариерата си в технологиите.

Как постъпихте на работа във VMware?

След Texas Instruments отидох в малък стартъп, а след това в IBM, после в Cisco, а накрая се озовах във VMware. През това време открих, че едно от нещата, от които се интересувам като журналист, е именно информация в нейните основи. Стана ми още по-интересно как мога да използвам бизнес данни, за да накарам една компания да се движи напред.

Така през 2000 г., докато работех в IBM в Париж, се замислих за това как тези бизнес данни могат да се превърнат в полезен инструмент за маркетинга. Върху тази основа развих моята дейност оттук насетне. През 2008 г. написах книга за това как да се насочим от хаоса към увереността, използвайки данните в бизнес средата. Това даде тласък на кариерата ми в бъдеще.

Знам, че се занимавате със специална програма във VMware, насочена към жените в технологиите. Как я стартирахте?

Винаги съм била единствената жена в конферентната зала. Винаги съм смятала, че ако някога имам шанса, бих направила нещо, с което да помогна на жените с интерес в сферата на технологиите. VMware беше много отворена за идеи в тази посока. Ето защо заедно с колега от отдела за човешки ресурси през 2014 г. създадохме инициативата, наречена VMwomen. Идеята не беше да променим жените, както се стремят повечето програми, а да използваме таланта им.

Жените са 51% от цялото население на света. Би било жалко да не се възползваме от потенциала на повече от половината население в света. Успехът на компаниите се гради на таланта на служителите им. В основата на VMware са иновациите. Ние правим невъзможното. Именно VMware беше компанията, която направи възможна виртуализацията на изчислителни, мрежови ресурси и центрове за съхранение на данни – нещо, което беше смятано за невъзможно преди време. За да продължим да бъдем иновативни, имаме нужда от разнообразие – то е ключът към иновациите и подхранва успеха ни.

Какво представлява самата програма?

Вече имаме няколко реализирани инициативи във VMware, които бяха насочени към малки групи жени. Това, което решихме, е да заемем по-ясна позиция и си поставихме корпоративни цели в тази посока. Първото, което направихме, беше да започнем да измерваме - какъв дял от служителите ни са жени, колко наемаме, колко от тях са повишени, колко напускат, а не искаме да си тръгват. Създадохме таблици с данни, които представихме на всеки директор, посочвайки къде можем да подобрим нещата - в наемането, в повишенията или в нещо друго. Разполагайки с тази информация, директорите създадоха планове за действие, към които подходиха изключително отговорно. Така успяхме да променим нагласите им и отношението им към жените.

Можете ли да дадете пример за това?

Когато попитах екипа ми в Индия защо не увеличават броя на жените в него, получих отговор, че дамите не искат да бъдат повишавани, защото просто искат да правят това, което правят в момента. Попитах въпросните хора дали говорят от името на жените или това е реалното становище на дамите. Имаше момент на истинско чувство за срам, защото мениджърите говореха от чуждо име. До този момент те смятаха, че правят правилното нещо, че наистина помагат. Но в крайна сметка не се оказа така.

Преди няколко месеца представихме резултатите за първата година на инициативата и едно от нещата, за които се запитахме, беше защо жените напускат. Всички директори скочиха и казаха, че жените напускат заради проблема с баланса между личния живот и работата. Но това не беше причината. Лично проведох интервюта с всяка една жена, която беше напуснала, а причината се оказа липсата на възможности.

Нека разкажа една лична история. Когато бях в IBM, компанията правеше планове за развитие. В моя план беше вписано, че искам да работя в чужбина и предпочитам да отида в Китай. През юли 1999 г. шефът ми се обади и ми каза, че няма свободни позиции в Китай и дали бих приела да отида в Париж. Заявих, че със сигурност приемам. На въпроса дали мога да започна през следващата седмица, посочих, че мога. Следващият въпрос беше: “Не искаш ли да се прибереш вкъщи и да поговориш със съпруга си за това?”. Отговорих просто с: “Не, мога да взема това решение и сама”.

Да се върнем на ситуацията във VMware. Какъв процент от служителите на компанията са жени?

Почти същият като този в другите технологични компании - между 20 и 25%.

Кои са най-привлекателните позиции за жените?

Смятам, че всяка позиция във VMware, която съвпада с уменията на жените, е привлекателна за тях. Набирането на жени в сферата на технологиите е голямо предизвикателство за всички ИТ компании. Всъщност броят на жените обучаващи се в областта на ИТ е намалял значително за последните няколко десетилетия - от 39% през 70-те години до 20% през 80-те години.

Днес този дял вече е 19%. Говорим за драстичен спад, причинен от едно важно събитие – появата на персоналния компютър. Когато компютрите се появяват, те са рекламирани като продукт за млади мъже. Жените са изключени напълно от потенциалната група потребители. Ето защо дамите не намират толкова лесно място в ИТ индустрията. Във VMware работим активно, за да обърнем тази тенденция и да ангажираме жените с инженерни професии и ИТ дейности.

Смятате ли, че тези позиции стават по-привлекателни?

Не. Смятам, че жените са напреднали в много посоки. Насочват се към медицина и науката например, но не и към ИТ. Искаме да направим така че да повярват, че инженерните професии са също толкова важни за тях, колкото и останалите.

Какви са плановете Ви за тази програма за следващите 5 до 10 години?

Това, което правим, е да я прехвърлим към една доста по-голяма инициатива, която наричаме Diversity & Inclusion и насочена не само към хора от различен пол, но и религия, етнос и т.н. Нуждаем се от много добър микс от хора, а след това ще стартираме програми за включването на тези хора във всички области на нашата организация. VMwomen ще бъде много важна част от всичко това, но ще бъде под шапката на нещо по-голямо. Ще продължим да насърчаваме мъжете да ни помагат в тази посока, защото те играят много важна роля в усилията ни да ангажираме повече дамите. Голяма част от мъжете имат дъщери, които растат в този свят, и те искат да им осигурят най-добрите възможности. Това е причината да се включват.

Какъв е съветът Ви към по-малките компании, които искат да насърчават жените?

Имам собствена малка компания, така че съм напълно наясно със случващото се. Важното за малките фирми е, независимо колко са мънички, да погледнат към по-голямата картина от гледна точка на населението. Да разберат от каква енергия се нуждаят. Жените са също толкова успешни в малките компании, колкото и мъжете. Често дамите напускат компании, за да създават собствен бизнес, което им дава възможност да бъдат това, което искат.

Повече технологични новини четете на Investor.bg

fallback
Още от Техно
fallback