Mercedes Benz C111 – една изгубена икона

Коментар на Хана Елиот за Bloomberg Pursuits от Пебъл Бийч, Калифорния

18.08.2015 | 17:23 Редактор: Георги Стоянов
Mercedes Benz C111 – една изгубена икона

Това е Mercedes, който никой не би предположил, че е Mercedes. Той има отварящи се като крила врати, рев на двигателя, по-дълбок от този на което и да е Ferrari и задница като на Lamborghini.

Освен това е с някакъв странен армейски оранжев цвят. Не и колата, която бихте очаквали от реномирана, но консервативна германска луксозна марка като Mercedes.

Обаче ще сгрешите. Това е  Mercedes Benz C111 от 1970-та. Били са произведени едва 15 и в момента по света са останали едва 10.

О, и май-забравих да спомена, че само една от тези 10 коли е в движение?  Така че аз се почувствах доста привилигирована, че Mercedes решиха да я изпратят в Америка, за да участва в Pebble Beach Tour d’Elegance, заедно с един от най-известните германски специалисти по поддръжката, който никога не изпуска колата от поглед.

Тя струва над 1 милион долара и за това не го обвинявам. C111 е толкова специална заради това, което е означавала за Mercedes в онези дни.

Тя е експериментална в почти всеки аспект. Окачването, предавките, тунинговането и дори технологиите вътре в купето са били революционни.

Mercedes дори са използвали серията C111, за да изпробват дизелови и турбо двигатели, вратите, които се отварят като крила, както и охладителната система.    

Да карам C111 беше все едно се върнах в тази същата епоха, която ни даде Led Zeppelin и Виетнам.

Луд и свободен, агресивен и първичен. Колата може да развие над 290 километра в час с двигател с ръчна скоростна кутия. И определено ще разберете, когато стигнете тази скорост.

Това се постига, разбира се, благодарение на супер лекото шаси от фибростъкло и три роторния ванкелов двигател с директно впръскване на горивото и 370 конски сили.

Но какво се случи с C111? Mercedes направиха C112 през 1991 и дори взеха поръчки за нея.

Но тази кола е една от красивите икони, които вероятно сме изгубили в историята. Освен, разбира се, ако не успеете да се сдобиете с нея, в който случай партито продължава.