Рами Иносенсио, Bloomberg: Силата на вятъра за околосветски пътешествия. Преди векове съдове точно като този в Ню Йорк били водещи в корабоплаването. Но в епохата на технологиите използваме тези платна високо в космоса с помощта на слънчевата енергия, за да задвижваме космически полети.
Изстрелване на ракетата Atlas V. 20 май, Кейп Канаверъл. В полезния си товар носи това леко платно - супертънко, суперлеко, с отразяващо фолио от Mylor – платното, което улавя слънцето.
Лес Джонсън, технически съветник, НАСА: Ако силата на слънчевата светлина е постоянна…
Рами Иносенсио, Bloomberg: Лес Джонсън от НАСА е специалист по соларни платна в Центъра за космически полети “Маршал” в Хъндсвил, Алабама. Той обяснява, че светлината избутва.
Лес Джонсън, технически съветник, НАСА: Това е много малко избутване в рамките на няколко грама върху футболно игрище. Но когато човек е в космоса, ако сте на лек рефлектор със слънчева светлина върху него, ще се задвижи.
Рами Иносенсио, Bloomberg: Джонсън казва да мислим за слънчевата енергия като за малки сачми от въздушен пистолет, които изтласкват платното през космоса.
Можем да се движим по-бързо от всяка ракета, създавана някога от човека. До Плутон, например.
Лес Джонсън, технически съветник, НАСА: Да кажем за 2-3 години, а не за 7-11 години, в зависимост от размера на платното.
Джони Карсън: Какво ще прави това?
Карл Сейгън: Отвежда ви там, където искате. Мисия, която обсъждаме, е среща с Халеевата комета.
Джони Карсън: Защо искате да правите такова нещо?
Рами Иносенсио, Bloomberg: Карл Сейгън сподели идеята с обществото в шоуто на Джони Карсън през 1976г., но на практика човечеството експериментира от пет години със соларни платна.