Възобновяемо гориво от въглероден диоксид и слънце

Възобновяемо гориво от въглероден диоксид и слънце

Серж Чурук е изпълнителен директор и бивш шеф във френския петролен гигант Total. Той е бил скептичен, когато Joule са му предложили да се присъедини.

Шест месеца, след като започнал работа, той обаче повярвал.

"Аз им казах, в индустрията съм от толкова години, че невярвам в чудеса. Не вярвах, че някой може да го направи, но сега сме близо до това да кажем, че сме успели", казва той.

Ако Joule успее в да пусне на пазара зеленото си злато, това би означавало гориво, което не е необходимо да се добива в мини, чрез фракинг или да бъде отглеждано.

При това то неотделя въглеродни емисии. И това е мястото, откъдето е започнало всичко.

Този фризер, който поддържа температура от минус 80 градуса по целзий, съдържа епруветки със Cyanobacteria, като само една епруветка съдържа 10 милиарда бактерии.

След това бактериалната култура се отглежда на приглушена светлина и въглероден диоксид за няколко дни. Следва пълна спектрална обработка и малко разбъркване в продължение на 4 дни.

Накрая идва ред на истинската слънчева светлина. Бактериите са изложени на слънце тук в продължение на 8 до 10 седмици и именно тук те произвеждат горивото. При това ефективността на Joule е впечатляваща в сравнение с други опции.

Четири декара царевица ви дават около 1500 литра етанол годишно. Същата площ, засадена с дървесни култури - 10 – 11 хиляди, докато отглеждате бактерията на Joule това ви осигурява 100 хиляди литра етанол годишно.

И тази ефективност може да бъде копирана по цял свят.

"Намерихме най-малко 1000 локации, където е възможно да отглеждаме бактерията. От Централна и Южна Америка, очевидно Близкият изток, част от Африка, до Централна Азия и Далечния изток", коментира Серж Чурук.

До 2017 Joule има намерения да размножи тази плетеница от тръби и инсталации върху площ от 4000 декара.