Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
От кого да пазим личните си данни в интернет?
Интервю с експерта по дигитален маркетинг Борис Луканов
08.02.2015 | 16:53
Редактор: Мариета Иванова
От кого да пазим личните си данни в интернет?
Зачестилите хакерски атаки срещу профили в социалните мрежи, наред с тези срещу сайтове на институции и компании, обвиненията срещу Google за предоставена лична информация за служители на WikiLeaks на американските власти провокира редица въпроси за сигурността в интернет и споделянето на лична информация.
По този повод потърсихме мнението на Борис Луканов, експерт по дигитален маркетинг и активен участник в протестите срещу ACTA и промените в ЗЕС, разширяващи правата на службите за подслушване и достъпа им до личните данни и интернет комуникацията на гражданите.
Г-н Луканов, от кого да си пазим личните данни - от терористите, NSA или от обикновените мошеници?
Бих си позволил малко да разширя въпроса – не само по отношение личните данни, но ако говорим изобщо за нахлуване в личното
Още по темата
ни пространство, за подслушване и следене на интернет комуникацията ни, би трябвало да се пазим най-вече от Държавата и нейните служби, колкото и трудно да изглежда това. Над 20 000 искания за подслушване и следене на трафични данни са били реализирани в България миналата година (над 2 пъти в сравнение с 2013 и близо 4 пъти повече от 2012 г.), което е безумно много в сравнение с всички страни в Европа, дори и със САЩ и Канада, и ни нарежда съвсем близо до такива световни „демокрации“ като Русия и Турция.
Все още българските тайни служби не разполагат с необходимия потенциал и ресурс (най-вече човешки и интелектуален), за да се превърнат в своеобразен Big Brother, но не бива да забравяме, че според някои сериозни източници, България още през 2011 г., е закупила шпионско оборудване от последно поколение – като FinSpy на компанията DreamLab (софтуер, който инфектира компютъра или смартфона на „оперативно интересното лице“, следи и изпраща на контролен сървър информацията за всички му действия в интернет, способен е включително да записва глас и видео, като пуска дискретно уебкамерата и микрофона на устройството) и т.нар. „кечъри“ на компанията Gamma International (бусове-станции с оборудване за прихващане на мобилна телефония, по-известни в някои среди у нас като „цецомобили“).
Наглостта на българските служби стигна дотам, че 2 месеца след като Съдът на ЕС отмени прословутата Директива 24 за задържане
Още по темата
на трафичните данни, като противоречаща на правото на Общността, и на базата на която в ЗЕС, в Закона за специалните разузнавателни средства и Наредба 40 на МВР, влязоха противоконституционни текстове, нарушаващи гражданските ни права, шефът на ДАТО привика всички интернет доставчици (в сградата на бившата ДС), за да ги сплаши и да им постави ребром въпроса- защо все още не са закупили и инсталирали необходимото оборудване с помощта на което, подобно на телекомите, ще могат да предоставят на службите информация, проследяваща съдържанието на интернет комуникацията (не само на трафичните, т.нар. мета данни) в реално време.
В киберпространството в САЩ е разрешено до 256-битово криптиране, в Европа - няма ограничение и може да се използва до 2000 бита криптиране. Т.е. в Европа защитата е сравнително сигурна, ако ISP не предава лични данни. По-защитени ли са личните данни в Европа?
Няма значение колко битово е криптирането- и 128-битово не може да бъде разбито без някакво супер мощно специално декриптиращо оборудване.
Службите не се занимават с декриптиране (поне в България), защото при искане от тяхна страна, телеком операторите са длъжни да им предоставят цялата информация за изисканата комуникация в декриптиран вид.
Въпреки скандалните разкрития и на Wikileaks, и на Едуард Сноудън за масирано подслушване и следене на американски и чужди граждани от страна на тайните служби на САЩ, в някои отношения там нещата са по-ясно законово регламентирани, отколкото в Европа. В САЩ само CIA, FBI и NSA имат право да изискат подслушване и следене на интернет комуникациите (последната само за граждани извън САЩ) и всичко подлежи на сравнително прозрачен съдебен контрол.
В ЕС няма единни правила в това отношение и в някои страни като Великобритания, Франция, особено България, държавните органи, които имат право да поискат нахлуване в личното пространство на гражданите, са много голям брой (МВР, ДАНС, Прокуратура, Военно разузнаване… разрешенията се подписват „на килограм“ от председатели на окръжни и районни съдилища), а контролът върху дейността им е минимален или формален.
И не на последно място – всичко това е абсолютно неефективно, защото минимален процент от всички тези операции реално доставят някакви сериозни доказателства в съда за разкриване на престъпления.
LIVE
преди 6 месеца
преди 1 година
преди 8 години
преди 8 години
преди 8 години