Разглеждан в ЕС регламент за биоземеделие класифицира новите техники в две групи. Едната е всички продукти, в резултат от геномни техники, които могат да бъдат получени и по конвенционален начин. Другата категория е на ГМО продуктите, които няма да бъдат оглеждани индустриално. Ако този регламент се приеме всички семена от група едно ще трябва да бъдат етикирани по специален начин и да се вписват в европейска база данни.
Най-големите ползи от геномните техники е това, че водят до естествен резултат, но по по-бърз начин, спестявайки пари, време и ресурси на земеделците и компаниите. Разбира се, научните разработки не водят до моментални резултати за земеделието.
"В повечето случаи се касае за доказване на възможността, което се прави при моделни растения, дори и в рамките на същия вид, но генотип или сортове, които са лесни за работа в лаборатория. Които не винаги са подходящи за отглеждане, защото са с ниски добиви или неблагоприятни характеристики, но в лабораториите лесно се работи с тях. Именно след като се покаже, че това, което е планирано е реалност и промяната води до резултата, който очакваме, то тогава трябва да се прехвърли на високо добивни сортове", обясни директорът на Агробиоинститута при БАН проф. Иван Атанасов.
Гостът разказа няколко примера за пуснати на пазара продукти, като домат богат на гама-аминомаслена киселина, която често се приема от хората от различни хранително добавки. Но се изискват много тестове, за да се докаже, че едно растение е годно за пазара.
Проф. Атанасов смята, че най-вероятно регламентът ще бъде приет в ЕС, което означава по-бърза селекция при традиционни култури. Също така ще има възможност и по-малки фирми с помощта на институти или университети да се възползват от техниките.
Четете повече по темата в bloombergtv.bg
Снимка: pixabay