Международен телескоп с български принос в изучаване на Вселената

Телескопът LOFAR е най-големият радиотелескоп, който работи с най-ниските честоти в диапазона на 20-250 мегахерца. Проектът е реалност от 2010 г., когато е започнат в Нидерландия, а след това се присъединяват и други европейски държави. В момента има 52 наблюдателни станции в 9 различни държави, като предстои присъединяването на България в този проект. Телескопът е гъвкав научен инструмент и позволява да се комбинират наблюдения от различни локации.

Базата в България ще е с размер на футболно игрище, като ще разполага с две антенни полета, които ще прихващат ниско и високо  честотни сигнали, отвеждайки ги под земята, където биват обработени. 

свързани

Китайска сонда взе проби от обратната страна на Луната

Учените тук ще се фокусират върху слънчевата активност и опознаване на Вселената. 

"Интересното при този телескоп е, че няма движещи се части, а данните от различните станции биват събрани на суперкомпютъра в Гронинген. Българската станция дава възможност да се наблюдават два различни източника в реално време", обясни доц. Камен Козарев, ръководител на проекта за паневропейски телескоп LOFAR за България пред Bloomberg TV Bulgaria.

Подобни радиотелескопи има вече и в Космоса, но те са по-базови от LOFAR, но все още няма телескоп извън Земята, който да гледа изображения. NASA в момента подготвят именно такава мисия с 6 наносателита, които ще се опитат да направят изображения, събирайки данните от всеки. Разработва се и идея за поставяне на радиотелескоп на така наречената тъмна страна на Луната.

свързани

Надпревара в Космоса - защо се провали изстрелването на Starliner?

НАСА с проект за железопътна линия c мaгнитнa лeвитaция на Луната

"(Радиотелескопите) позволяват да наблюдаваме отделянето на магнитна енергия в атмосферата на слънцето при слънчеви изригвания. Защото те наблюдават активността и потоците електрони. Излъчването, което ние наблюдаваме идва от движение на електрони, когато има такива големи потоци, покрай слънчевите изригвания това се вижда много ясно. Ние може да определим не само къде се намират тези изригвания, а и с каква скорост се движат, дали са се ускорили до много високи енергии, които са потенциално вредни за астронавти или хардуер на сателити и в коя посока се разпространяват", каза още доц. Камен Козарев.

Повече по темата вижте в bloombergtv.bg

Снимка: pixabay