Напред към Луната - този повик днес отново е актуален: САЩ, Китай, Русия, Индия - всички искат да покоряват спътника на Земята. Надпреварата тече под пълна пара, а залогът е голям - престиж, научен напредък, икономически интереси. 55 години, след като НАСА изпрати първите астронавти на Луната, светът отново вдига поглед към месечината.
През 2025 година изпращат космическата мисия "Артемида II" с четирима астронавти, която ще обикаля Луната, а за 2026 година вече планират кацане на повърхността ѝ с човешки екипаж, пише Уте Шпангенбергер в ARD.
Генералният директор на Европейската космическа агенция "ESA" Йозеф Ашбахер обяснява, че при покоряването на Луната човекът ще бъде незаменим, в сътрудничество с роботиката и изкуствения интелект (ИИ).
"Нужна е добра комбинация от двете. Когато се изучава лунния терен, човекът може да види повече с очите си, отколкото роботите с всевъзможните им сензори и камери. Човекът мисли много по-далновидно, той вижда цялата картина, а роботите, които ние програмираме", още не го могат, посочва Ашбахер.
Александър Герст, германски астронавт от ESA, припомня за американските сонди "Викинг", които през 70-те години търсеха вода на Марс: "Те наистина намериха следи от вода, а междувременно ние вече знаем, че вода под формата на лед често пъти може да се намери директно под повърхността. Ако тогава багерът просто беше поразровил няколко сантиметра по-надълбоко, навярно щеше да се натъкне на лед.
На днешния ден преди 63 години в Космоса излетя първият човек: съветският космонавт Юрий Гагарин, припомня "АРД". Полетът му с капсулата "Восток 1" продължи 108 минути, пише DW. След Гагарин към Космоса поеха нови поколения космонавти и астронавти.
Снимка: pixabay