Министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева и представители на Държавния университет на Аризона от Института по дизайн и Лабораторията за глобално бъдеще обсъдиха сътрудничество в областта на микроелектронната индустрия. Срещата се проведе в Центъра за вземане на решения на Университета във Вашингтон, където присъства и заместник-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов. Двамата са на посещение в американската столица, където ще се включват в Стратегическия диалог България-САЩ.
По отношение на микроелектрониката акцент на разговора беше разширяването на експертизата в различните звена на веригата за разработване и доставка на чипове, обучение и преквалификация на специалисти, изграждане и разширявана на инфраструктура.
Министър Стойчева представи визията на правителството и на министерството за развитие на иновациите у нас въз основа на научна и развойна дейност за създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност към икономиката ни и ребрандирането на България като място за високотехнологични инвестиции.
"Научната и развойна дейност е изключително важна за създаването на иновации. Един от водещите ни приоритети е да подпомагаме връзката наука-бизнес, да насърчаваме компаниите да използват капацитета на академичната общност и да комерсиализират разработките им в производствата си", подчерта министър Стойчева. Тя заяви, че Министерството на иновациите и растежа ще работи в тясно сътрудничество с българските университети и бизнеса, като сред основните цели на ведомството е създаването на иновационни долини. "България разполага с таланти и огромен потенциал за развитие в сферата на високите технологии", подчерта министър Стойчева и заяви, че чрез разработването и внедряването на иновации България и Европа ще повишат конкурентоспособността си на глобално ниво.
Сред водещите теми на срещата беше модел за вземане на решения, разработен от Държавния университет на Аризона и неговото приложение за стимулиране на иновации при разрешаване на социално-икономически предизвикателства като справедлив преход към зелена икономика, енергийна устойчивост и професионална заетост.
Акцент беше поставен и върху модернизацията и реформирането на висшето образование, свързано с навлизането на нови технологии, изкуствен интелект и техните приложения, създаване на квалифицирани специалисти в инженерните науки и технологии, предприемачеството, иновациите, креативните индустрии, здравеопазване и култура.
На срещата беше коментирана и трансформацията на енергийния сектор с цел намаляване на въглеродния отпечатък и внедряване на нискоемисионни енергийни технологии, технологичното развитие и комерсиализацията на технологиите.
Снимка: Министерство на иновациите и растежа