С отмирането на кеша много централни банки по света експериментират със (или в някои случаи пускат) свои дигитални валути на дребно (CBDC). Те имат много предимства пред парите в брой и тяхното време може да е дошло, но CBDC също така представляват заплаха за самите институции, които ги издават, пише за Financial Times Есуар Прасад, професор в университета Корнел, старши сътрудник в института Brookings и автор на "Бъдещето на парите".
Частните цифрови плащания работят добре в много страни, ограничавайки търсенето на CBDC. Централните банки са изправени пред предизвикателството да направят CBDC работещи при плащанията на дребно, но не толкова успешни, че да изместят изцяло частните плащания. Следователно идеята за CBDC като цифров еквивалент на кеша, носещ нулев лихвен процент и без специални функции, отстъпва място на перспективата за програмиране на цифрови пари за конкретни цели.
Възможностите са вълнуващи. Неотдавнашен работен анализ на паричния орган на Сингапур описва как такива "пари с целево предназначение" могат да бъдат проектирани да бъдат "използвани по предназначение, като валидност в рамките на определен период, при конкретни търговци на дребно и в предварително определени купюри".
И все пак иновациите при парите крият фини рискове. Централните банки могат да се възприемат като политически агенти, ако тяхното присъствие в платежните трансакции се използва за целите на правоприлагането или наблюдението. "Хеликоптерните хвърляния" на пари от правителствата в CBDC портфейлите са фискални операции, но в общественото съзнание биха се асоциирали с централните банки, водейки до възприемането на тези институции като инструменти на фискалната политика. Във времена на финансова паника ограниченията на балансите в CBDC портфейлите може да се окажат трудни за поддържане и така централните банки да изместят търговските като основно хранилище за спестяванията в икономиката.
Повече по темата четете в Investor.bg
Снимка: Pexels