Размива ли се границата между регулации за фалшиви новини и цензура в интернет?

В България няма специализирано законодателство, което да е директно насочено към фалшиви новини. Това важи и за много други европейски държави, защото преценката как точно се определя коя новина е фалшива и как се разграничава мнението от твърдението за някакъв факт, винаги е много деликатно. Това мнение изрази адвокат Десислава Кръстева, старши правен експерт във фондация "Право и Интернет".

По думите ѝ хакерските атаки срещу училищата, които се случват в последните няколко дни в България, показват, че в публичния сектор трябва да се насочат системни усилия в посока на това да се гарантира адекватно ниво на киберсигурност.

свързани

Бомбени заплахи заляха училищата в страната, такава днес получи и УНСС

Адвокатът се надява да постигнем по-висока информационна култура за работа с новите технологични инструменти, които ни дават много възможности да се ориентираме в информационния поток. Затова Десислава Кръстева настоява да се правят инвестиции в информационна култура, която да отсява фактите от търсенето на сензация и слухове. Тя потвърди, че държавите подхождат много предпазливо, когато става въпрос за регулации, свързани с фалшиви новини. „А когато говорим за социалните мрежи – тъй като там нямаме дори медии, е още по-деликатно“, обясни адвокатът.

Запитана как могат банковите власти да направят оценка на влиянието на социалните медии, защото очевидно линията между слух и коментар е много тънка, Десислава Кръстева посочи, че не би могло да се въведе санкция или забрани за изказване на мнение. „Това би противоречало на принципите, заложени в демократичното общество. Но вече има регулации, които са насочени към онлайн платформите. Миналата година бяха приети два ключови регламента за Европейския съюз за цифровите пазари и за цифровите услуги. Предвидени за сериозни задължения особено на големите онлайн платформи да извършват определени оценки на риска и определени действия за премахване на незаконно съдържание”, коментира тя.

свързани

Руското посолство отхвърли обвиненията за руска следа в бомбените заплахи в училища

Кръстева напомни, че кибератаките са част от съвременните инструменти за водене на война и това се видя не само в атаките срещу Украйна, но и към други държави. „Законодателство в тази сфера се развива и догодина ще влезе в сила нова директива с доста нови изисквания в областта на киберсигурността“, съобщи адвокатът.

Целия разговор може да видите във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria

Снимка: Pixabay