НАСА откри планета, наподобяваща Земята

Използвайки данни от сателита на НАСА за изследване на транзитни екзопланети /TESS/, учените откриха свят с размерите на Земята, наречен TOI 700 е, който обикаля в обитаемата зона на своята звезда - диапазонът от разстояния, на които на повърхността на планетата може да се появи вода. Светът е с размер 95% от този на Земята и вероятно е скалист.

Преди това астрономите откриха три планети в тази система, наречени TOI 700 b, c и d. Планетата d също обикаля в обитаемата зона. Но учените се нуждаеха от допълнителна година наблюдения на TESS, за да открият TOI 700 e.

"Това е една от малкото известни ни системи с множество малки планети в обитаемата зона", казва Емили Гилбърт, докторант в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Южна Калифорния, която е ръководител на изследването. "Това прави системата TOI 700 вълнуваща перспектива за допълнително наблюдение. Планетата e с около 10% по-малка от планетата d, така че системата показва и как допълнителните наблюдения на TESS ни помагат да откриваме все по-малки светове", допълва тя,

TOI 700 е малка, хладна звезда джудже от типа М, разположена на около 100 светлинни години от нас в южното съзвездие Дорадо. През 2020 г. Гилбърт и други обявиха откриването на планетата d с размерите на Земята и обитаема зона, която се намира на 37-дневна орбита, заедно с още два свята.

Най-вътрешната планета, TOI 700 b, е с размер около 90% от този на Земята и обикаля около звездата на всеки 10 дни. TOI 700 c е над 2,5 пъти по-голяма от Земята и завършва една обиколка на всеки 16 дни. Планетите вероятно са приливно заключени, което означава, че се въртят само веднъж на орбита, така че едната им страна винаги е обърната към звездата, точно както едната страна на Луната винаги е обърната към Земята, информира БГНЕС.

TESS наблюдава големи участъци от небето, наречени сектори, в продължение на около 27 дни. Тези дълги погледи позволяват на спътника да проследява промените в звездната яркост, причинени от преминаването на планета пред звездата ѝ от наша гледна точка - събитие, наречено транзит. Мисията използва тази стратегия, за да наблюдава южното небе от 2018 г. насам, преди да се насочи към северното небе. През 2020 г. тя се върна към южното небе за допълнителни наблюдения. Допълнителната година данни позволи на екипа да прецизира първоначалните размери на планетите, които са с около 10% по-малки от първоначалните изчисления.

"Ако звездата беше малко по-близо или планетата - малко по-голяма, може би щяхме да успеем да забележим TOI 700 e още през първата година от данните на TESS", казва Бен Хорд, докторант в Университета на Мериленд в Колидж Парк и дипломиран изследовател в Центъра за космически полети "Годард" на НАСА в Грийнбелт, Мериленд. "Но сигналът беше толкова слаб, че се нуждаехме от допълнителна година транзитни наблюдения, за да го идентифицираме".

Снимка: НАСА