Новите технологии размиха значително фиксираното работно време за определени професии. В публикация в Harvard Business Review Майкъл Харис пише, че приемайки това постоянно натоварване- като да проверяваме бизнес новини преди да заспим или да отговаряме на e-mail-и на колеги, докато закусваме, вероятно смятаме, че сме отдадени и неуморни служители. Истината е, че ние просто отхвърляме малките и лесни задачи за деня.
Да бъдеш зает, не е равнозначно на това да си ефективен, отбелязва Харис. Той цитира още информация от Facebook и Twitter, според която най-големият трафик към две от най-големите социални мрежи е именно в рамките на стандартното работно време.
Много дейности са свързани с постоянно поддържане на обратна връзка и то предимно в онлайн среда. Други обаче не са- и за тях именно превключването на вниманието от даден пост в социалната мрежа към рутинната работа не винаги е в полза на работата.
По думите на Дъглас Джентли, професор от Държавния университет в Айова, който изучава ефектите на медиите върху вниманието: “всеки, който си мисли, че е добър в мултитасинга, греши. Това, което реално правим, е просто да превключваме или преместваме фокуса на вниманието си, с което си създаваме допълнителна работа,“ заради необходимостта да се фокусираме обратно след това върху задачата.
Всяко превключване на фокуса реално дърпа мозъка ни назад и създава нарастващ дефицит на вниманието, който намира резултат в опустошителна работна среда, неспособна да произведе постоянен приток на креативна енергия. Постоянната връзка, която технологиите ни осигуряват, означава, че сме „винаги на работа“, както и че никога не сме на напълно ефективни.
Редица проучвания сочат, че понякога изключването от мрежата, е за предпочитане от гледна точка на добавената стойност в дългосрочен план за работата. Така например, няма да се обърнете към човек, който практикува джогинг, и който е току-що е изминал километри, да се състезава в спринт. По същия начин не молите мениджър, който цял ден е отговарял на обаждания, да ви достави топ съдържание на следващата среща.
По думите на великия технологичен историк Мелвин Кранзбърг „технологиите не са нито добри, нито лоши, но не са и неутрални“.
Култът към технологиите, според Майкъл Харис, не достигнал много далеч. Според него обаче, всички ние трябва активно да определим нивото ни на технологична свързаност с цел да увеличим продуктивността, успеха и щастието си.