Първото космическо състезание за национална гордост и военно предимство беше това между САЩ и Съветския съюз. Сега вече НАСА извършва мисии с частни компании, а други държави се присъединяват към надпреварата, по-специално Китай и Индия. Луната и Марс остават примамливи цели за много страни, както и технологичният напредък, до който космическите изследвания могат да доведат, пише Bloomberg.
Кои са новите играчи?
Тъй като програмата за космически совалки приключи през 2011 г., НАСА разчиташе на Русия да изпрати американски астронавти до Международната космическа станция, която обикаля Земята от две десетилетия. Това се промени през 2020 г., когато компанията на милиардера Илън Мъск Space Exploration Technologies или по-известна като SpaceX изпълни първите си мисии с екипаж, задвижвани от повторно използваеми бустери, които драстично намаляват разходите.
Starliner на Boeing, която е нова капсула за астронавти, предназначена да лети на съществуващата ракета Atlas, е подложена на орбитални тестове и ще може също да лети до Международната космическа станция през 2021 г.
През 2012 г. SpaceX стана първата частна компания, осъществила доставка до Международната космическа станция и оттогава я снабдява редовно. Това, което се промени, е, че SpaceX и други компании, включително Virgin Galactic Holdings на Ричард Брансън и Blue Origin, собственост на основателя на Amazon.com Джеф Безос, намаляват цената на разходите за достигане до космоса.
Освен това SpaceX има договор за полет на четирима астронавти през 2021 г. за Axiom Space, която планира частна орбитална космическа станция и има договор да отведе японски милиардер и неговите гости около Луната до 2023 г.
Кои държави участват в надпреварата?
Китай приземи луноход на Луната през 2019 г. и стартира мисия да се върне там в края на 2020 г. за събиране на проби. Страната възнамерява да създаде лунна база за изследвания със собствени астронавти. Индия пък планира второ кацане на Луната през 2021 г., след като първият опит през 2019 се провали. Страната разполага и с астронавти, които се обучават за планиран орбитален полет на борда на индийския космически кораб Gaganyaan.
Обединените арабски емирства излетяха с първия си астронавт на руски космически кораб през 2019 г., като изпратиха сонда до Марс през юли 2020 г. и планират да изпратят космически кораб на Луната през 2024 г. Европейската космическа агенция изследва Слънчевата система и разработва лунен десант.
Защо обратно към Луната?
Само американците са стъпвали на Луната и последното посещение е било преди почти половин век. Сега САЩ и други държави са заинтересовани да се върнат обратно. Това е така, защото надпреварата за достигането до Луната през 60-те години на миналия век предизвика скокове в аерокосмическите технологии, заедно с иновации като сензори за камери за мобилни телефони. Напредъкът в науката оттогава означава, че връщането вероятно ще даде нови прозрения за произхода на Луната и Слънчевата система.
Програмата "Аполо“ в САЩ, която отведе първите мъже на Луната през 1969 г., струва 25,8 милиарда долара, или около 260 милиарда долара в съответствие с инфлацията, според Планетарното общество. Настоящите планове на НАСА са да се върне към това десетилетие с програмата Artemis, плавателен съд, задвижван от новата ракета Space Launch System, която да кацне на лунна орбитална платформа, приемаща екипажи от четирима души за период до три месеца. Астронавтите ще се спуснат оттам на повърхността, където биха могли да се добиват полезни изкопаеми и да се извличат ресурси, за да се създаде кислород, вода и ракетно гориво. Отделно, Blue Origin има свои собствени планове за база на южния полюс на Луната.
Защо се осмеляват сега?
Дълбокото изследване на Космоса може да даде улики за живота другаде и прозрение за това как хората могат да се адаптират към много по-сурова среда. Навлизането по-дълбоко в Слънчевата система би задвижило технологии в области като лазерни комуникации и радиационна защита. Марс е приоритет за НАСА и основната цел за Мъск, който предвижда „самоподдържащ се град“. В края на 2020 г. Китай, ОАЕ и САЩ имаха сонди, насочени към червената планета, почти половин век след като първият космически кораб кацна там. Междувременно Европейската космическа станция (ЕКА) и Япония имат космически съд по път за Меркурий.
Какво се надяват да намерят?
Редките минерали са една от възможностите. Копаенето на астероиди е идея, отразена в научната фантастика от Жул Верн до Антоан дьо Сент-Екзюпери. Япония приземи сонда на астероид през 2019 г., а НАСА постигна подобен подвиг през октомври 2020 г., като взе проби. Това може да има по-големи научни ползи от икономическите, което прави космическите пътувания по-осъществими: водата върху астероидите може да помогне за производството на гориво или да се използва за справяне с радиацията, пише Bloombergtv.bg.
Как е това се отразява на технологиите на Земята?
От 1957 г., когато Съветският съюз пусна Sputnik 1, сателитите поддържат технологиите от телефонните мрежи до системите за геолокация и наблюдение. Сега разходите намаляват още повече. Правителството на Обединеното кралство спаси сателитния оператор OneWeb от фалит през 2020 г., което му позволи да се конкурира с Мъск и Безос, които се стремят да изстрелят хиляди малки сателити в ниската земна орбита, предлагайки по-бързо интернет покритие.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК