Нобелист разби мита за антиоксидантите

Някои хранителни добавки не само не намаляват, но дори увеличават риска от рак, твърди Джеймс Уотсън.

11.01.2013 | 14:35
Нобелист разби мита за антиоксидантите
Нобелист разби мита за антиоксидантите

Хранителните добавки с антиоксиданти, толкова модерни в последните години, по-често причиняват рак, отколкото го предотвратяват. Революционното твърдение е на Джеймс Уотсън, Нобелов лауреат за медицина и един от съоткривателите на структурата на ДНК. Професор Уотсън сам определя изследването си върху антиоксидантите като "една от най-важните ми разработки".

Проучването на Уотсън не е първото в тази насока, но несъмнено е най-авторитетното. То потвърждава предишни резултати, според които по-голямата част от изкуствено синтезираните антиоксиданти по-скоро вредят, отколкото помагат. Изключение правят само хранителните добавки с витамин D, които като цяло са полезни. Онези с витамини А, Е и бета-каротин обаче не само не предпазват от ракови заболявания, но дори леко повишават риска да се разболеете. Това вероятно ще разтърси твърдото убеждение на обществото, че "антиоксидант" е синоним на "здраве", отбелязват в писмо до The Guardian от британския Център за борба с раковите заболявания.

Според доминиращото схващане антиоксидантите неутрализират в организма свободните кислородни радикали, смятани за причинители на много от раковите заболявания. Уотсън обаче твърди, че продължителните експерименти с антиоксиданти като бета-каротин, витамин А, витамин С и селен "не показват видима ефикасност в предотвратяването на рак на червата", нито повишават дълголетието. Прочутият генетик дори има съмнения, че някои добавки, и по-специално съдържащите витамин Е, може да предизвикват рак. "Боровинките трябва да се ядат, защото имат хубав вкус, а не защото консумацията им ще ви избави от рак", пише Уотсън.

Според нобеловия лауреат вместо необоснования акцент върху антиоксидантите човечеството трябва да инвестира в изследвания в областта на така наречената РНК-интерференция (RNAi). Това е система в живите клетки, която контролира кои гени са активни и кои – не. Уотсън смята, че са нужни 500 милиона до един милиард долара, за да бъде разработена ефикасна методология, която на практика би сложила край на повечето ракови заболявания. Проблемът е, че в момента няма откъде да се намерят тези средства, отбелязва професорът.