Какви са рецептите за икономически растеж? Коментар на професор проф. Стив Ханке, преподавател по приложна икономика в университета Джонс Хопкинс в предаването Boom&Bust на 10 май 2015.
Проф. Стив Ханке: Горд съм от работата си, защото това е нещо, което започна от 1990г. - 1991г. Това е доста време преди голямата криза през 1996г. и през юли 1997г.
Много е интересно, че през цялата световна история има само 56 хиперинфлации. Технически погледнато това означава, че процентът на инфлация трябва да се промени с 50% само за един месец.
България беше една от тези 56 страни и инфлацията достигна своя пик през февруари 1997г., когато достигна 142% само за един месец. Така че България е поставила и други рекорди освен вдигането на тежести.
Владимир Сиркаров: Какъв е пътят оттук нататък за България? Водят се дискусии относно това дали България трябва да влезе в Еврозоната, дали трябва да продължи да бъде във Валутен борд или да има отново възможността да управлява паричната си политика сама?
Проф. Стив Ханке: Винаги съм препоръчвал България да запази участието си във Валутния борд и да остане неформална част от еврозоната като левът бъде разклонение на еврото. Обаче се проведоха много разговори в София, с много политици и много глупости се изговориха по този въпрос - защото политиците не разбират и ето за това предлагам този подход с Валутния борд. Той дойде в тази дисциплина, в която страните членки на Еврозоната нямат.
Това, което трябва да погледнете като доказателство е Гърция или Кипър. Гърците искаха да влязат в Еврозоната и да бъдат част от нея, защото вярваха, че ЕЦБ ще им даде пари, ако са в беда. Забелязахме, че гърците нямаха никаква фискална политика - причината и за този огромен дефицит, тази огромна лудост, която се случи.
Ако погледнем България след 1997г. нивото на публичния дълг се движи все по-надолу. Може би е едно от най-добрите представяния, едно от най-ниските в цяла Европа. И независимо какво правителство имате - дясно, ляво или центристко - откакто България е във Валутния борд фискалната политика е много добра и постоянна.
Сега има малко по-голям дефицит. Основната причина за това е занижената дисциплина от страна на Централната банка, която налага. Както е ФГВБ също не беше на необходимото ниво за мониторинга на банките. Моята позиция на КТБ е, че това никога не беше банка.
Кузман Илиев: Какво е състоянието сега? Вие следите банковата система в България?
Проф. Стив Ханке: Това е интересен въпрос. Никой не знае точно какво е. Не знам, защо БНБ не направи това, което препоръчах, а именно всеки месец да публикува акаунт на всяка една финансова институция в България. Причината за това е, че не се доверяваме изцяло на БНБ. Сега хората, народът трябва да наблюдава действията на всяка банка и това става чрез следене на сметките, на обслужените заеми, на нивото на ликвидността.
Черният облак над КТБ обикаля още и над другите банки. Най-вероятно БНБ не е трябвало да дава въобще лиценз на КТБ.
Владимир Сиркаров: В този контекст - дали най-правилният вариант пред България е интегрирането на българската банкова система с европейския банков съюз именно през призмата на регулацията?
Проф. Стив Ханке: Мисля, че това е голяма грешка. Рискът е същият, както при Гърция, която се присъедини към европейските банки. Те си мислеха, че ако са в беда някой ще им даде пари. Единственото нещо, което ще спаси България и ще я мести напред - това са самите българи.
Владимир Сиркаров: Вие сте против всякакъв вид централизиране?
Проф. Стив Ханке: Против съм във всяко влизане на България в съюзи, защото голямата къща Брюксел, която ще реши всеки един проблем - това е една шега.
Кузман Илиев: Разбрахме за ЕЦБ, но какво е отношението ви към количествените улеснения?
Проф. Стив Ханке: Трябваше да се направи това отдавна. Повечето пари се правят от търговските банки. А в Европа 90% от всички пари в системата се правят в търговските банки. Тези 10%, които остават са държавните пари, те се генерират от Централната банка или от ЕЦБ.
След като започна кризата през 2009г., политиците обвиниха за всички грешки банките и банкерите. Наблюдението и регулациите върху банките се затегнаха и станаха по-здрави. Резултатът е, че банките започнаха да се смаляват. Това означава, че и паричното предлагане в Европа намаля. Така че програмата за количествени улеснения по някакъв начин трябва да рефлектира. В Щатите не растем кой знае колко, защото като започнахме нашата програма, това намали напрежението в банките.
Кузман Илиев: Тогава защо препоръчвате Валутен борд за България, тоест България да няма дискратционна парична политика, която да не води до този растеж?
Проф. Стив Ханке: Защото такъв вид политика не се дава на много полити по света и в България ще настане пълна лудница, ако това стане. Отново ще има хиперинфлация.
Беше направено проучване за всички развиващи се пазари по света, макар че бях по-либерален смятах, че 90 банки трябваше да се изключат веднага или страните ще приемат еврото или долара. Както стана в Еквадор през 2001г.
Чуйте останалата част от коментара на проф. Стив Ханке в следващия видео материал:
Проф. Стив Ханке, заедно с български експерти дискутираха необходимостта от въвеждане на финансово образование по време на форум в София на 11 май 2015 www.edu-business.info
Световноизвестният финансист участва в конференцията от цикъла Образование и бизнес, "Финансово образование за устойчива икономика". Модератор на конференцията беше Нейра Чехич, журналист в студиото на Bloomberg TV в Лондон.
Форумът се организира от Медийна група България он ер, Bloomberg TV и Медийна група Инвестор.БГ АД.
„Образование и бизнес – Финансовото образование за устойчива икономика” - е темата на конференцията на 11 май от 09:00 часа в София хотел Балкан и ще се предава на живо по телевизия Bulgaria ON AIR и стрийм на bgonair.bg.
Конференцията „Образование и бизнес – Финансовото образование за устойчива икономика” се организира през 2015 за втора поредна година, като част от мащабното сътрудничество между световния медиeн гигант Bloomberg TV и националната телевизия България он ер.