У нас има над 40 арбитражни институции, за България със 7 милиона население и свиващ се бизнес, тази бройка не звучи разумно. Ако трябва да се редуцира броя им, Кристиан Таков подкрепя естествения пазарен механизъм, но не отрича, че това би отнело не малко време. Проверката на арбитражна институция сама за себе си отнема време и е равносилна на много неразрешени спорове, цената с други думи може да се окаже прекалено висока, обобщи председателят на Арбитражния съд към БТПП.
Арбитража в най-простия си вариант означава, че търговците могат да се разберат сами по даден спор без намеса а държавата. Често при двама търговци от различни държави единия не вярва на правораздаването на другата държава. В БТПП той съществува в този си вид от края на 80те години на миналия век. Законът се казва Закон за международен търговски арбитраж, но той не е задължително международен нито търговски. Правната рамка е такава, че всяка страна по имуществен спор, стига той да не е семеен, за издръжка, да не е по трудово правоотношение и да не е за вещни права за недвижим имот, може да се реши по този път.
Сравнение на правната система у нас и арбитража като ефективност, направи председателят на Арбитражния съд към БТПП. В един държавен съдебен процес има сериозна продължителност, докато при арбитража има една инстанция. Но ако тя сбърка, няма кой да направи мониторинг на взетото решение. При арбитража има превес на бързината над сигурността. При арбитражния съд има изключителни професионалисти, допълни експерта.
Още за видовете арбитраж може да чуете в следващия видео материал: Boom&Bust с водещи Кузман Илиев и Владимир Сиркаров