Как ще завърши поредният опит да се регламентира законово лобизмът? Коментар по темата в студиото на Boom&Bust с водещи Владимир Сиркаров и Кузман Илиев направи Катя Христова, политолог и специалист по проблематиката.
Според д-р Христова, когато се говори за лобизъм трябва да се направи едно ясно разграничение между професионалната дейност лобизъм и по-общия процес на представителство на интереси. В България като че ли двете понятия се бъркат, поради което сме чували и някои твърде екзотични идеи, като тази, че всеки народен представител е лобист по отношение на хората, които са го избрали. Но това разбиране е далеч от истината.
Лобизмът е една високо експертна професионална дейност, при която имаме един професионалист и клиент, като клиентът може да бъде частно лице, фирма или цял бранш. Идеята зад лобистката дейност е свързана с това да се постигне най-благоприятен краен резултат в рамките на един нормотворчески процес или процес на вземане на някакво управленско решение.
За сметка на това, поясни Катя Христова, при представителство на интереси имаме много по-широка основа, при която търсим при формирането на една политика да бъдат отразени всички възможни интереси на различни социални групи, на различни браншове в икономиката, на различни граждани, дори и на териториални общности.
Относно ролята на депутатите д-р Христова сподели, че по цял свят те, а всички лица, които заемат висши длъжности или са част от управленския процес, са обекти на лобизъм. Те никога не могат да играят ролята на лобисти. Оттам идва и объркването, че е достатъчно само да направим прозрачна дейността на депутати, без да осветляваме дейността на лобистите. Затова ролята на един закон за лобизма е много важна. Но подобно неразбиране, подчерта политологът, не е характерно само за България, но и за по-широкия европейски контекст. Най-чист като практика лобизмът е разпространен в Съединените щати.
Вижте целия разговор по интересната тема в следващото видео.