Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
Петър Илиев и проф. Валери Димитров припомниха историята на Закона за банковата несъстоятелност . В периода 1996-97 г. всички фалирали банки бяха продадени като фалирали дружества на действащи банки, коментира Димитров. Т.е. няма нито едно производство, което да е приключило с ликвидация, или няма осребряване на масата по несъстоятелност.
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила от 2003 година и по време на неговото действие са фалирали 3 банки (Кредитна, Балканска Универсална и Международна банка за търговия и развитие), които също са били закупени като фалирало предприятие, т.е. банката купувач винаги плаща малко повече, но всичко е на база оценка на активите, добави Илиев.
Петър Илиев припомни и сделки, които са правени за покупка на банки, чиято цена е била много под сумата на оценка на активите.
Според гостите най-реалистичен и добър вариант за КТБ, е след като синдиците направят оценка на активите (основната им задача), да се продаде обявената в ликвидация банка на друга действаща. Важно условие в Закона е, че само банка (или дружество, което ще извършва такава дейност) може да купи фалирала банка, в това се изразява и специалния режим на продажба на активите.
Затова Илиев не приема основанието, че временният синдик е с тази цел, при положение, че условията са залегнали в Закона. Според него оспорванията на прихващанията в съда биха отнели между две и шест години. Важно е да се добави, че временният синдик не може да осребрява активите на банката.
Режима и идеята на Закона е, че Съдът само отсъжда, докато администратор е големият кредитор - Фондът. Съдът в периода '96-97 година претърпя пълен провал в контрола на синдиците, смята проф. Димитров. Именно затова се приема Закона за несъстоятелността на банките. Илиев добави, че в един момент в този период, разходите по несъстоятелността са започнали да изяждат масата по несъстоятелността.
За мерките, които можеха да бъдат предприети, може да чуете в следващия видео материал:
LIVE
