В първа и втора част на Boom&Bust от 01.03.2015г. коментирахме сагата около ратифицирането на договора за дълга, както и предложенията за промените в пенсионната сфера.
Наши гости са Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено Общество” и Калоян Стайков, икономист в ИПИ. За кратко се спряхме и на перспективите пред българския капиталов пазар. Своя анализ по темата направи Стефан Асенов, финансист.
Според Георги Ангелов това, на което сме свидетели е интересно явление, тъй като досега ратификацията на подобни договори винаги е минавала много набързо и без никакво обсъждане нито в комисия, нито в парламент. Т
ой припомни, че само за последните три години сме имали четири подобни договора, с почти същите банки, при същите условия. И никога не е ставало никакъв проблем, дори не е имало сериозен дебат. Никой дори не си е правел труда да прочете тази договори. Що се отнася до сумата на настоящия договор, според Ангелов тя оказва известно влияние, но в действителност е по-голяма само защото е за период от три години.
Икономистът обясни особеността на сегашната ситуация. Докато преди сме имали гласуване емисия по емисия, сега имаме много дългове за рефинансиране и би било трудно, тежко и скъпо да се провежда гласуване за всяка отделна емисия. Той направи сметка, че сумата на дълга, който се предвижда да бъде изтеглен в следващите три години, е по-малка от този за последните три.
Георги Ангелов открои и нещо позитивно от този иначе "нерационален и изпълнен с неверни твърдения" дебат. Според него е станало видно, че на практика целият парламент се е обявил "срещу" нови дефицити и големи дългове и "за" повече реформи. Този подход ни отличава от други парламенти, като този в Гърция например, където такова нещо няма как да се случи.
В обобщение резултатът от дебата за дълга е позитивен, въпреки че 99 процента от казаното в дебата е било невярно. Лихвата няма да е 10%, както се твърдеше, а ще е на пазарни нива от 1-2 процента в зависимост от матуритета.
Уж банките са били неясно избрани, а се оказа, че за първи път е имало реална конкуренция при това между 19 банки и са избрани четирите с най-добри условия. По въпроса за размера, като се погледне внимателно се вижда, че 75% отиват за рефинансиране на стар дълг, т.е. няма да има увеличение на дълговото бреме.
Икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков изказа съжаление, че важните теми в дебата за дълга са били концентрирани в самия край на дебата. За тях се е заговорило едва след като се е приключило с абсурдните тези.
Според него едва на края се е стигнало до същината на проблема, а именно, че се тегли подобен дълг, защото от 2009 година насам имаме дефицити, които се финансират с дълг, или частично с фискален резерв, и в един момент се стига до ситуация, в която има падеж на предходно изтеглен дълг, а държавата няма пари да го изплати. Така тя е принудена да вземе нов дълг, за да покрие стария, и още един дълг, за да си покрие и текущите дефицити за съответните години. Според Стайков, в края на дебата е станало ясно, че някои парламентарни партии наистина подкрепят реформите и намаляване на тези дефицити, което е стъпка в правилната посока.
...