Филип Багус в ефира на България он ер

Германецът Филип Багус е един от най-обещаващите млади икономисти в света. В момента е професор по икономика в университета Крал Хуан Карлос в Мадрид. Също така е асоцииран преподавател в Лудвиг фон Мизес Институт, Обърн, Алабама, САЩ.

Автор е на две от най-задълбочените изследвания на финансовите кризи в света последното десетилетие. Особено популярна е книгата му "Трагедията на еврото", преведена на 16 езика, включително и на български.

В нея Филип Багус обяснява защо еврозоната като проект не може да просъществува. В съавторство издава „Deep Freeze: Iceland's Economic Collapse“, където проследява генезиса и развитието на опустошителната финансова криза в Исландия, предвестник на световната криза от 2008 година.

С Филип Багус по телефона разговаря Мартин Илиев, редактор на предаването Boom&Bust

- Здравейте, господин Багус. Безкрайно удоволствие и истинска чест е за нас да участвате в нашето предаване.

- Добро утро. За мен също е голямо удоволствие да бъда с вас.

- Тази неделя обсъждаме предсрочните парламентарни избори в Гърция. И това ще бъде основната тема на разговора ни, но ми позволете да започна с един по-генерален въпрос, касаещ цялата Еврозона. Как я оценявате като валутен съюз - хубав сън или кошмар. Някои анализатори твърдят, че нейното присъствие е гаранция срещу дискусионните действия на националните парични власти, докато други, напротив, критикуват еврозоната, тъй като според тях тя създава морален хазарт и отлага структурните реформи. Къде според вас се намира истината?

- Така. За някои страни може би в действителност е добре да се присъединят към еврозоната. Ако сте например страна като Зимбабве и имате много висока инфлация, тогава  разбира се може да се присъедините към еврото и това ще бъде добре за вас. Но ако търсите стабилна валута, ако сте били като германците с тяхната германска марка, и други подобни валути, разбира се, че не е чак толкова хубаво.

Проблемът е, че има монопол върху валутата, при който централната банка и националните централни банки могат да произвеждат евро, и това може да го прави не една държава, а много. Така, че го има този морален хазарт, в смисъл, че всички страни членки могат индиректно да използват печатната преса, за да финансират своите харчове и  дефицити. А тези дефицити биват изплащани косвено под формата на по-ниска покупателна способност на валутата от всички останали. И това разбира се е огромен проблем от гледна точка на моралния хазарт, които се опитаха да решат с Пакта за стабилност и растеж. Но това е само пожелателно споразумение между страните членки, и то не проработи, не работи и сега и най-вероятно няма да проработи и в бъдеще.

На кратко Еврозоната създаде стимул да се печели за сметка на всички други държави посредством все по-големи и по-големи дефицити.

- Вие винаги сте наричал еврозоната и еврото изцяло политически проект. Защо?

- Да. Ако погледнете към историята, ще видите доста ясно какво се е случило. След Бретън Уудс в Европа беше въведена европейската валутна система, която беше система на фиксирани обменни курсове. Имаше възможност да мърдат малко, но реално бяха фиксирани курсове.

Ако имате система на фиксирани валутни курсове обичайно не искате да обезценявате валутата си, защото обезценяването не е много хубаво от политическа гледна точка. За собствените ви граждани то е като сигнал, че нещо не сте направили, както трябва, а другите държави са се справили по-добре. Така че ако не искате да обезценявате, а напротив да поддържате фиксираният обменен курс, вие, като държава, сте възпрепятствани да създавате голяма инфлация от другите държави в системата, които го правят с по-бавен темп. А такава държава традиционно беше Германия. И ако френското или италианското правителство искаха да поддържат фиксираните обменни курсове спрямо марката те не можеха да увеличават паричното предлагане по-бързо от Бундесбанк. Така че те бяха принудени да следват нейната парична политика.

Германската централна банка традиционно е по-консервативна поради исторически причини, тъй като германците са преживели една хиперинфлация през 1923г., последвана от парична реформа през 1928г., загубвайки на практика всички парични спестявания. В резултат германците и в частност Бундесбанк се пазеха от инфлацията, инфлираха по-малко, и под някаква форма диктуваха паричните политики на останалите държави. Затова френските политици например говореха за „тирания“ на Бундесбанк. Митеран казваше, че трябва да се отърват от нея и от германската марка, защото поставяха ограничение на тяхната инфлация и на правителствените им разходи. А тези разходи се финансират посредством инфлацията.

Тогава, дойде обединението на Германия, и им се отдаде изключителната възможност да ускорят еволюцията към единна европейска валута. Митеран, по това време президент на Франция, поиска в замяна на разрешението за обединяване, премахването на марката и създаването на единна валута на континента. Направи го с единствената цел да прекъсне икономическата власт, която Германия упражняваше над Франция.

- Нека преминем на Гърция. Има много спекулации относно възможно излизане на Гърция от Еврозоната. Би ли спечелила страната от подобен ход? Някои твърдят, че тя не печели нищо досега, а само губи заради силното евро и орязаните правителствени разходи.

- Аз не мисля, че ще се стигне до излизане на Гърция. Също така мисля, че това не е в неин интерес, тъй като страната все още е субсидирана от останалите членки на еврозоната. Веднъж посредством директни трансфери, преки заеми, и втори път, чрез използването на по-силна валута, от това, което биха имали ако са извън еврозоната. Ако Гърция напусне Еврозоната, валутата им ще се срине, което ще означава загуба за всички гърци. Активите им ще се обезценят, цената на валутата им ще е по-ниска, ще трябва да плащат повече за внос. Стандартът на живот в Гърция ще спадне много.

Но това, което може би е по-важно е, че натискът за реформи, необходимите структурни реформи, ще изчезне напълно. Когато, обезценяваш и създаваш инфлация, защото такъв ще е сценарият при евентуално излизане на Гърция, го правиш, защото не искаш да извършиш необходимите реформи. Опитваш се с печатане на пари да си решиш проблемите, а в действителност само отлагаш тяхното решаване. Така че ако Гърция изостави еврото ще сме свидетели на огромен спад в стандарта на живот. Ето защо аз мисля, че те не искат да го направят.

Но и европейският политически елит също не иска да рискува с подобно действия. Разбира се те ще кажат, че Гърция е индивидуален случай, който няма да се повтори отново, но инвеститорите ще си помислят, че“ щом Гърция е оставена да излезе от еврозоната и ние претърпяхме загуби по гръцките облигации, които сме закупили, защо това да не се случи и с Италия, Испания или Португалия, например“. Може да се разпространи като заразна болест. Освен това ще има големи загуби и за правителствата, тъй като страните от ЕС са отпускали заеми на Гърция и нейно излизане ще коства загуби по тези инвестиции. Така че дългът на Германия, или Италия, или Испания ще се увеличи. Това ще доведе и до сериозни политически проблеми, тъй като в Германия, например, политиците винаги са обещавали, че заемите към Гърция няма да доведат до загуби. Като обявиш изведнъж, че загуби все пак ще има, това се превръща в политически проблем, защото ще означава, че политиката на спасяване на отделни държави се е провалила.

На кратко, ако Гърция излезе от Еврозоната може да настане огромна бъркотия и всичко да излезе извън контрол. Това е причината да си мисля, че няма да се случи. Никой няма да позволи да това да стане.

- Да кажем няколко думи за принципната възможност да се излезе от Еврозоната. Вие сте написал много интересна статия по темата. От юридическа гледна точка, а и от икономическа. Нарушение ли е на договорите за ЕС?

- Не можеш да изгониш някого от Еврозоната. Няма възможност да се направи това. Разбира се можеш доброволно да напуснеш. Това вече е допустимо. На теория можеш да напуснеш и Европейския съюз. Но ако помислим малко ще видим, че от юридическа гледна точка със самото съгласие да се присъединим към монетарния съюз влизаме в него моментално. Така че юридически не е проблем да се излезе от него доброволно, в Германия това се обсъждаше много сериозно. Но не можете да принудите Гърция, например, да напусне. Не можете да й кажете, че не спазва правилата или че подправя статистиката и следователно трябва да си отиде. Това не е записано в договорите. Можете само да й оказвате натиск сама да напусне еврото, да прекратите финансирането на нейните банки от ЕЦБ или да преустановите спасителната програма, за да спрете субсидирането й. Това е единственото, което можете да направите.

Разбира се, ако направите това, би настанала голяма политическа суматоха и можете да изпуснете нещата от контрол. Ще имате страхотна банкова криза, дългова криза в цяла Европа. Ето защо е малко-вероятно да се стигне до такъв развой.

- Каква точно беше ролята на ЕЦБ в гръцката дългова криза? Във вашата книга „Трагедията на еврото“ твърдите, че ЕЦБ е улеснила гръцкото правителство да задлъжнява все повече и повече на все по-ниска и по-ниска цена. Можете ли да обясните на кратко механиката, която е позволила това?

- От една страна Еврозоната, еврото позволи на някои страни, включително и на Гърция, да трупат дългове на лихвени нива много близки до тези по германските държавни облигации. Защо? Защото хората, в това число и инвеститорите, мислеха, че ако положението се влоши, ако ситуацията стане наистина трудна, в крайна сметка страните, които изпитват затруднения, ще бъдат спасени от по-стабилните. Например ако Гърция изпита някакви трудност, немското правителство ще я спаси. Затова рисковата премия на гръцкия правителствен дълг се смъкна почти до нивата на тази по германските държавни облигации. Сега знаем, че това предположение  от страна на инвеститорите е било напълно правилно. Имахме ситуация на криза и гръцкото правителство беше спасено. Това е една от причините, поради които лихвените проценти по гръцките облигации се понижиха.

Инфлационната компонента също се понижи. Преди еврото Гърция традиционно имаше висока инфлация, но влизайки в зоната започна да се ползва от предполагаемата консервативна политика на ЕЦБ. А тя е нещо подобно на Бундесбанк, седалището й дори е във Франкфурт. Възприемат я като нейно копие, поради което и инфлационните очаквания са по-ниски. Това е друга причина, поради която лихвените проценти се смъкнаха.

Какъв е бил механизмът ли? Следният: гръцкото правителство харчи повече, от колкото събира от данъци, като за разликата печата хартийки. Но не хартиени пари, а хартийки, на които пише гръцки правителствени облигации. Гръцките банки купуват тези държавни ценни книжа и се рефинансират чрез ЕЦБ. Те взимат правителственият дълг, показват го на ЕЦБ и казват: „Хей, давам това като обезпечение, дайте ми още един заем“. Тогава ЕЦБ фактически напечатва нови пари или създава нови пари в компютрите и отпуска заем на гръцките банки. И така предлагането на пари се увеличава и цените имат тенденцията да се покачват. Това е индиректен път да се финансира гръцкото правителство, да се случи т.нар. монетизация на гръцкия правителствен дълг. Монетизацията не е директна, тъй като ЕЦБ не го купува пряко. Първо гръцките банки са си закупили ДЦК-та и в последствие са отишли при нея, за да получат новите пари.

- Има една тема, която е много актуална напоследък. Става дума за т.нар. „количествени улеснения“. ЕЦБ се опитва да се съревновава с Федералния резерв. Ще успее ли да стимулира търсенето и да пребори дефлацията, или се задава поредната деформация на пазара и на реалната икономика?

- Не, не. Отговорът е, че няма да успеят да стимулират икономиката. Какви са проблемите в еврозоната? Първо има структурни проблеми. Някои сектори са твърде раздути, например сектора на строителството в Испания, докато други са твърде малки. Правителственият сектор е прекалено голям. Виждаме, че трябва да има преустройство. Трябва да се пренасочат ресурси от строителния сектор в Испания, например, към други сектори. Също така от публичния към частния.

Другият проблем е свръхзадлъжнялостта. Както частните лица, така и правителствата са свръх задлъжнели. Докато тези хора са затънали в прекомерен дълг, те няма да могат да инвестират нищо и ще се опитват само да изплащат своите дългове. И така до момента, в който не се почувстват комфортно с нивото си на задлъжнялост и не започнат да инвестират и потребяват отново.

Дали тези два проблема, структурният – на неправилно разпределение на ресурси, и свръхзадлъжнялостта, могат да бъдат решени посредством печатането на пари? Очевидно е, че не. Печатането на пари, т.нар. количествени улеснения, не е решение за тях. Даже е точно обратното. Количествените улеснения водят до понижаване на лихвените проценти, т.е. те правят трупането на нов дълг още по-привлекателно. Те приканват правителствата да задлъжняват още повече и убива стимулът за частните субекти да намаляват дълга си, като подтиква и тях към трупването на още повече дълг.

И разбира се структурните проблеми също не могат да бъдат решени чрез печатане на пари. Количествените улеснения не помагат изобщо за тяхното преодоляване. Те забавят приспособяването на икономиката, защото дават лесно финансиране за компаниите в балонизиралите сектори. Например, позволяват на строителите в Испания да оцелеят като се рефинансират. Така че факторите за производство не са освободени от тези сектори, за да се пренасочат към други. Те позволяват на правителството да заграби още повече ресурс, още повече фактори за производство в публичния сектор. Тези фактори за производство не са на разположение на частния сектор. Спестяванията на частния сектор, които са заграбени от правителството не могат да бъдат използвани за нови инвестиционни проекти от компаниите.

Така че ефектът е точно обратният, преструктурирането на икономиката се забавя, заради количествените улеснения, и намаляването на свръх задлъжнялостта също е забавено. А най-лошият сценарий е тези улеснения да доведат до нови лоши инвестиции и до още по-високи нива на дълг.

- Нека завършим този интересен раговор с една препоръка от ваша страна. Трябва ли България да използва своя шанс и да се опита да влезе в Еврозоната?

- Доколкото разбирам вие сте понастоящем във валутен борд. Но за да влезнете в Еврозоната  вие вече  се придържате  към валутната политика на ЕЦБ във Франкфурт и към тази грешна конструкция. Както казах по-рано Еврозоната има сгрешена конструкция, която се състои в това, че независими правителства могат косвено да използват една и съща печатна преса, за да се финансират. Това води до конфликти, морален хазарт, напрежение и инфлация.

Добре, ако сте като Зимбабве, може би ще бъде добре за вас да се присъедините, тъй като инфлацията ви ще бъде по-ниска от тази предизвикана от лудата централна банка във Зимбабве. Но ако се стремите към по-добра монетарна политика от това, което предлага Еврозоната, а както казах тя има склонността да създава инфлация, конфликти относно валутната политика и проблеми, които могат да доведат до нейния собствен разпад, тогава би трябвало да не искате да се присъединявате към нея.

Погледнете Швейцария. Тя провеждаше в миналото монетарна политика, която беше по-добра от тази на повечето държави. Швейцарският франк поскъпваше през последните 50-60 години. Тогава страната реши практически да се присъедини към Еврозоната. Тя частично се присъедини като се върза за еврото. Разбира се Еврозоната е потъващ кораб, потъваща лодка по-скоро. Тя се движи до половина под водата. И швейцарците в един момент след като се озоваха до половината и те под водата заради ЕЦБ, решиха да прережат връзката. Бяха принудени да освободят валутата си.

Така че в България трябва добре да премислите дали искате да се присъедините към Еврозоната, където ще сте вързани за потъващ кораб, което все пак е по-добре от подводница като Зимбабве, която през цялото време е под водата. Със сигурност можете да се справите и много по-добре, ако имате независима монетарна политика или още по-добре ако предприемете парична реформа и въведете стабилни пари, защо не златен стандарт.

- Благодаря Ви още веднъж, че бяхте с нас. Благодаря Ви за интересния и проникновен коментар. Надяваме се да Ви видим в България в близко бъдеще. Би било голямо удоволствие за нас.

- И аз се надявам също. Благодаря Ви много!

Цялото интервю може да изгледате в следващото видео.